Три години бяха необходими на Dark Moor, за да издадат нов албум, и от самото му начало личи, че чакането не е било напразно. Това е група, която не ме е изненадвала с нито едно свое издание и всяко от тях заема високо място в личната ми класация. Симфоничният пауър метъл на испанците, превърнал се в техен емблематичен и запазен стил, сега вече е доста по-сложен и многопластов. Новият опус, озаглавен съвсем подходящо “Ars Musica”, е може би най-силната им рожба след “The Gates Of Oblivion”.
Начало дава едноименното двуминутно интро, което засилва музикалния глад към останалата част от диска. “The First Lance of Spain” започва със страхотна мелодия и симфонични нотки. Това, което веднага прави впечатление, е перфектният глас на Alfred Romero, който с всеки следващ албум звучи все по-изгладен и оперно-ориентиран. Парчето е доста запомнящо се и типично за бандата. “This Is My Way” обаче поема в абсолютно различна посока от това, което съм свикнал да чувам от испанците и звучи като песен, писана за (и спечелила) Евровизия. Предполагам, че това е един плах опит на Dark Moor да се завъртят по радиата или да се протегнат към по-различна публика. Подобен опит присъстваше и в “Ancestral Romance” с парчето “Just Rock”.
Dark Moor правят албумите си по точно специфична рецепта и “Ars Musica” не е изключение. Основният тон на всеки техен запис се придава от парче, което грабва и те кара да го пускаш поне два-три пъти, преди да продължиш нататък. Неслучайно и “The Road Again” се превърна в сингъл, а испанците заснеха и клип към нея. Друга паметна композиция е “City Of Peace”, отново предлагаща силен риф, примесен със страхотни вокали и завладяващ припев. Заслужава си да се обърне внимание и на чудесните сола на китара и бас.
Dark Moor, също като всички испанци, са известни с афинитета си към романтиката и във всеки албум включват чудесна балада или любовна песен. В “Ars Musica” това е “Gara & Jonay”, предаваща историята на любовниците от Тенерифе. Нека припомня, че в миналия албум аналогичната песен беше “Love From the Stone”, посветена на любовниците от Теруел. Познатите съставки продължават и отново можем да намерим и песен на испански – “El Último Rey”, която разказва историята на един последен крал. Малко преди края на тавата прозвучава и “St. James Way”, което е още едно интересно парче със завладяващи клавирни партии и страхотен текст. Както споменах и в началото, вокалите на Alfred са на много високо ниво и прави впечатление, че за разлика от минали години, сега са изнесени на по-преден план и са водещи в целия албум.
Почти във всеки албум на Dark Moor може да се открие и интерпретация на класическа композиция. В “Ars Musica” това е “Asturias” на Isaac Albéniz (1860 – 1909). Въпреки че идеята е страхотна, тук Dark Moor леко са прекалили. Досега обикновено са използвали или само мотив, или част от класическото изпълнение но тук то се разгръща в цели пет минути и половина, които правят края на записа доста скучен.
“Ars Musica” може да не се превърне в най-любимия ви албум, но той е един важен етап в развитието на състава. Музикално не бих могъл да го съпоставя с нито една от предните творби и въпреки това отново харесах това, което е направила любимата ми група. С още по-голямо нетърпение ще чакам следващата стъпка след няколко години.
