Издания през една-две години, мащабни промо кампании и още по-амбициозни турнета гарантираха за нула време израстването на Beyond the Black от прохождаща банда в едно от все по-често споменаваните имена в модерната рок сцена. Тази отдаденост щеше да заслужи повече уважение, ако групата всъщност беше автор, а не само изпълнител на музиката си. За съжаление, вместо да изпълни целите на високата заявка, новият материал звучи шаблонно и превръща четвъртия им албум във високобюджетна поп-рок демо версия на симфоничен метъл с претенции.
Чуждото авторство обяснява защо, въпреки честите съставни промени, Beyond the Black рядко успяват да акцентират върху разнообразието в (черните) оттенъци на музиката си. Парчетата в "Hørizøns" биха могли да бъдат под шапката на всеки друг техен запис, с изключение на симфонично-фолклорния дебют. При все високото вокално представяне на Jennifer Haben и някое друго китарно соло, композициите носят същия свръхпродуциран, еднотипен рок заряд, на който съставът разчита за трети пореден път.
Песни с нереализиран хитов потенциал като "Horizons" и "Wounded Healer" (с Elize Ryd от Amaranthe) се губят сред беззъби композиции с хард рок и пауър метъл елементи, провалили последните издания на групи като Within Temptation и Delain и превръщащи "Horizons" в албум, който в най-добрия случай ще забравите скоро след слушането.
Вината се корени и в удобната ниша, в която творят Beyond the Black – лесносмилаемата музика ги отдалечава все повече от идеята да запишат оригинален материал. Както винаги, фокусът е върху гласа на Jennifer, която успява да звучи емоционално и изразително, макар и без да притежава особена вокална техника. Пиеси като "Misery", "Paralyzed" и "Out of the Ashes" страдат от дефицит на добри идеи, които да ги издигнат над доминиращото еднообразие в "Hørizøns", а клишираните послания на "I Won't Surrender" и "You're Not Alone" нанасят още повече щети.
Това е и най-големият проблем на Beyond the Black и "Hørizøns" в частност. Малкото силни композиции не предлагат достатъчно, за да задържат вниманието в рамките на един час, носещ повече чувство на досада, отколкото приятно музикално изживяване. Албумът постига тъкмо обратното на това, което цели, и не предизвиква с нищо интереса на почитателите на истински стойностния симфоничен рок и метъл. Нещо повече, "Hørizøns" е пример за всичко, което групите в жанра трябва да избягват, ако не искат да са поредните клонинги с рециклируемо творчество, играещи на сигурно.
