Театърът винаги е бил важна част от историята на рок музиката – от пантомимните хорър продукции на Alice Cooper, през комиксовите образи на Kiss, шизофреничните фалцетни писъци на King Diamond, изродските костюми на Gwar и Lordi, та чак до тематичните вселени на съвременни банди като Alestorm, Sabaton и Gloryhammer. Затова и завоят на шведската мелодет формация Avatar към света на гимик похватите през 2012-а година не беше особено иновативно решение.
Мрачната карнавална естетика продължава да бъде част от ДНК-то на Johannes Eckerström и компания от албума “Black Waltz” насам и е съпътствана от разчупено и алтернативно звучене, смесващо елементи от екстремния метъл, груув метъла и мейнстрийм теченията. След като достигнаха кулминацията в творчеството си с концептуалния “Feathers & Flesh” през 2016-а, скандинавците подходиха още по-смело към експериментите в последвалия “Avatar Country”, а качеството варираше сериозно между различните композиции.
В осмия си студиен запис, “Hunter Gatherer”, Avatar обръщат гръб на амбициозните концепции и се фокусират върху изграждането на апокалиптична атмосфера, която се оказва изключително подходяща за световната ситуация през 2020-а година. Музиката в тавата е значително по-екстремна и мрачна от предложеното в предшественика ѝ, а мощната продукция допълва перфектно ударните аранжименти и подчертава уменията на всеки музикант от състава. Освен класическите антиутопични сюжети, в текстовете са загатнати и сериозни теми като т.нар. “теория за етикетирането”, известна в областта на криминологията, според която определянето на някое лице като “престъпник” от детска възраст е възможно да предопредели неговата съдба и да го тласне към реализирането на такива идеи.
Сред най-впечатляващите парчета в “Hunter Gatherer” са откриващото “Silence in the Age of Apes”, което директно подстрекава към мошпит и е обречено да се превърне в концертен химн; масивното “Colossus”, което доказва уменията на фронтмена Johannes в чистото пеене; мелодичното “A Secret Door”, в което гостува Corey Taylor (и то с подсвиркване, а не с вокали?!), и финалното “Wormhole”, което успява да обобщи подобаващо способностите на музикантите. Единствената пропусната възможност в творбата се оказва призрачната балада “Gun”, която има потенциал, но не успява да въздейства особено, въпреки опитите си.
“Hunter Gatherer” е впечатляващо завръщане за Avatar след противоречивия “Avatar Country”, който не успя да оправдае всички очаквания преди две години. От вълнуващите прогресив залитания на “Feathers & Flesh” не са останали много следи, но по-директният подход на музикантите този път се оказва и техният най-силен коз.
