След като отбелязаха категорично завръщане към песенно-ориентираното композиране с разкошния “A Dramatic Turn Of Events” преди две години, нюйоркските прог метъл законодатели продължават тенденцията във втория си албум без легендарния барабанист Mike Portnoy. С напускането му сякаш наистина секна хаотичното експериментаторство в Dream Theater, а на негово място се настани една овладяна и уверена изразителност, която тук чуваме напълно разгърната.

Едноименният опус се явява не на шега едно от най-концентрираните и целенасочени усилия на бандата до момента. Високо мелодичен и изненадващо достъпен, той моментално ангажира вниманието, като не си позволява безсмислени тематични вариации и бяга от самоцелно комплексните постройки. Dream Theater отдавна са доказали, че са музиканти от първия ешелон на целокупната рок музика и тук извършват далеч по-малко солови геройства от това, което сме свикнали да очакваме от тях. Дори изцяло инструменталната “Enigma Machine” и многоделната 20-минутна сюита “Illumination Theory” изненадват с едно чувствително по-прибрано изложение от страна на китарното божество John Petrucci и клавирния магьосник Jordan Rudess. За сметка на това из целия запис се наблюдава засилено присъствие на фронтмена James LaBrie, който се разписва с поредно вдъхновено и емоционално изпълнение. Квинтетът до голяма степен се придържа към класическия си стил и върху тази основа с аристократичен маниер развива серия от красиви, интелигентно поднесени инвенции.

“Dream Theater” е колкото уютно изживяване за старите фенове, толкова и декларация за освободеност от всякакви очаквания и стереотипи. Групата очевидно отново свири за удоволствие, от което слушателят няма как да остане недокоснат.