За група, чието наименование включва думата “омраза”, Hatebreed се оказват сред най-надъхващите и позитивни формации на модерната сцена. След толкова години, Jamey Jasta и компания сякаш вечно ще успяват да ни научат на нови начини да дефинираме собствената си омраза.

В последните седем издания феновете са получили основата на даден вид идеология. Досега обаче посланието е било право на избор – сегмент, до който можеш да се добереш, стига да имаш тази нужда. “Weight of the False Self” се различава, защото е изцяло отдаден на това да вдигне духа ти.

В творчеството на Hatebreed до момента егото е заемало изцяло референтна роля. Интродукцията тук ни показва, че сега позицията е централна. Структурата на траклиста наподобява на есе – поставена е теза и се гони определена цел. Преминава се през изложение, антитеза и дори се достига силен извод. А по пътя звучи класически и мощен хардкор. Осезаемо тук целта е наративна, вследствие на което мелодиката и уникалните вметки, които съставът доказа, че владее, не се завръщат. Наличното звучи добре и толкоз. Но това решение е взето съзнателно, сякаш с цел да не се разсейва слушателя от основата. Това тук са набор от силни текстове и един абсолютен химн. Поучени от своите грешки, музикантите не пропускат шанс да уточнят двусмислици. Гони се абсолютизъм – музиката се опитва да научи как се печели, какво е да губиш и къде е личната роля в живота. По отношение на звук всичко е на ниво, но всичко не е много, когато звукът не е целта. А тя е именно слушателят да се отърси от тежестите на ума, да придобие желанието да бъде повече и да изгради цели, защото животът е един и времето не спира. И ако групата успее да повлияе дори на една душа с този метод, това си е заслужавало целия труд. Или поне музиката тук е убедена в това.

Бандата има далеч по-слушаеми творби, но тези предания не биха били толкова достъпни и влиятелни, ако форматът бе друг. Налице има друг вид ценност, която не е за всеки и е под въпрос дори дали е за таргета. От друга страна, това е изданието, способно да остави най-ярък и позитивен резонанс у слушателя. Основното послание е твърде силно за пренебрегване, именно защото е просто и универсално.

И напомня често пропускан факт – името на тайфата се отнася до онова, родено от омразата, а не за това как да я родиш. И същевременно носи уроци за това как да я пренасочиш в моментите, когато неизбежно си стигнал до нея.