Заглавието “Where the Gloom Becomes Sound” ще бъде познато на феновете на даркуейв проекта Sopor Aeternus & The Ensemble of Shadows (с който задължително трябва да се запознаете, ако сте фенове на жанра). И макар и шведите от Tribulation да отдават почит на вдъхновителката си Anna Varney с името на новия си пети албум, завоят в звученето не е толкова рязък и провокативен, колкото музиката на немската енигма.

Записът на Johannes Andersson е логичната крачка в развитието им след достъпния “Down Below”, а преходът от дет/блек метъл към все по-труден за дефиниране жанр с екстремни вокали и хеви метъл и готик метъл инструментали продължава с пълни сили. Иронично е, че записът се оказва и последният такъв с дългогодишния китарист и основен композитор в бандата Jonathan Hultén. Китарните мелодии и сола в “Where the Gloom Becomes Sound” са на особено високо ниво и впечатляват не само с техничност, но и с емоция.

Освен типичните елементи, с които свикнахме в последните албуми на Tribulation, в тавата прави впечатление и специфично пост-пънк внушение в духа на Joy Division, The Cure, Killing Joy и New Order, което за първи път се прокрадва в композициите на шведите толкова настоятелно. Продукцията, дело на новака Jamie Elton, е гръмотевична и извежда потенциала на композициите до впечатляващо ниво, а обложката предизвиква моментална реакция с красивия си и изчистен класицизъм, който успява да отговори на съдържанието в творбата. Не е трудно да уловим и влияния от викторианската готика, черно-бялото кино и ранните Hammer и Universal хорър ленти в презентацията на текстовете и естетиката.

Tribulation продължават все така се интересуват от теми като смъртта, прераждането и отвъдния живот, а особено интересни са размишленията им за магията и петте елемента в новите парчета. Сред най-впечатляващите песни са откриващата “In Remembrance”, вълнуващият сингъл “Leviathans” и меланхоличната “Dirge of a Dying Soul”.

Нямаме никакво съмнения, че “Where the Gloom Becomes Sound” ще получи признание от световните критици и ще заеме почетно място в годишните им класации. Напълно заслужено. Радостта ни обаче остава някак горчива заради големия въпрос – какво крие бъдещето за Tribulation без приноса на Jonathan Hultén?