С оглед на последните две-три издания на Helloween, най-вероятно всеки запален фен откровено би си признал, че “тиквите“ не са вадили запомнящ се албум от поне десет години. Според някои – от много повече. Въпреки това, немците си остават легенда в пауър метъла като едни от основателите на жанра, дори след многобройните смени на състава и творческите си насоки. Но и привържениците на музиката им от по-новата ера с Andi Deris биха се съгласили, че след “Gambling With The Devil” от 2007-ма спадът в качеството бе осезаем. Единственото, което ни връщаше обратно в златните години, бяха честите живи участия по света и у нас, още носещи магията на класиките.
След толкова години затишие, Helloween най-сетне се появяват отново, и то в пълния си блясък. И невъзможното се случи. Едва ли някой е очаквал, че някога ще можем да чуем всички емблематични вокалисти на бандата в съвместен проект, освен заради сценичните им концертни заигравки. Но ето че това е факт – днес имаме удоволствието да сме свидетели на първата в историята студийна колаборация на невероятното трио Andi Deris, Kai Hansen и Michael Kiske.
Логично, албумът е едноименен – едва ли има нещо по-Helloween-ско от обединяването на всички епохи, стилове и вдъхновения на групата в едно. Записът се състои от 12 композиции, всяка от които по-изненадваща от другата.
Откриващата песен започва по някак неочаквано познат начин, но спокойно – оказва се, че не е някакъв странен кавър на “South of Heaven” на Slayer. Това е “Out for the Glory”, в която главна роля играе Michael Kiske. Умопомрачително високи и чисти, вокалите му звучат точно както преди 30 години. Същото се отнася и за запазената марка рекордно оглушителни писъци на Kai Hansen, които се прокрадват из парчето. Повече от перфектно начало на музикалното пътуване във времето, което предстои.
Следва, “Fear of the Fallen”, която e като извадена от албум на Pink Cream 69 – един от първите проекти на Andi Deris, в който показва по-лиричната страна на гласовите си умения. С вокалната подкрепа на Kiske, нещата стават още по-сантиментални и носталгични. Ако не сте пуснали сълза от умиление още на първата песен, сега вече е гарантирано да се случи.
“Best Time” продължава да надгражда емоцията и в нея чуваме още повече от Kai Hansen, който допринася с препратки към другата си група, Gamma Ray. “Mass Pollution” и “Angels”, на свой ред ни припомнят за класата на страхотните китаристи Michael Weikath и Sascha Gerstner, които също не остават на заден план с феноменалните си сола.
“Rise Without Chains” е почти дословна препратка към класическото звучене на Helloween в албумите от ерата с Deris “The Time of The Oath” и “The Dark Ride”. В “Indestructible” забелязваме и някои от най-добрите рифове в целия запис, където отново се набляга на китарното майсторство. С “Robot King” и “Cyanide” Andi Deris за пореден път доказва, че е напълно достоен да застане наравно с Hansen и Kiske като фронтмен на бандата, и в “Down in the Dumps” тройната им вокална атака е още по-зашеметяваща. Краткият инструментал “Orbit” ни отвежда до финала “Skyfall”, в който настроението е също толкова автентично – става трудно за вярване, че песента не е написана още по времето на “Keeper of the Seven Keys”.
За всички слушатели с ниски или никакви очаквания, новият албум на Helloween със сигурност ще се окаже разтърсваща изненада, а за олдскуул почитателите това ще е един неочакван емоционален световъртеж, който ще помним дълго.
Дами и господа, тиквите се завърнаха!
“It's Halloween
It's Halloween
Tonight…”
