Какво прави Christopher Bowes, когато му омръзне да свири пиратски пауър/фолк метъл? Започва да свири фентъзи пауър метъл. А когато и това му писне? Е, тогава става сложно. Представи си сега как Alestorm изведнъж решават да втежнят звука, да вкарат тук-там по някой бластбийт (под тук-там разбирай навсякъде) и да изхвърлят акордеоните, но да запазят останалите клавирни семпли. В същото време да си вземат екстремен вокалист, да зарежат пиратската тематика и да прихванат лирически това-онова от братовчедите си Gloryhammer. И ето ти ги Wizardthrone.
В описанието на албума, което ни изпратиха Napalm Records, пише, че “Hypercube Necrodimentions” е sci-fi метъл в духа на Хауърд Лъвкрафт. Звучи странно точно пък Christopher Bowes да се занимава със сериозна музика и да пише текстове, свързани с абстрактните теории от квантовата физика, астрономията и геометрията. Така де, все пак единствените интереси в сферата на научната фантастика, за които шотландецът е разказвал до момента, са свързани с летящи космически гоблини. Трудно е точно него да вземем на сериозно.
Информацията от лейбъла изглежда префърцунена и напудрена, но всъщност е самата истина. “Hypercube Necrodimentions” е един зверски претенциозен научен труд, наблъскан от горе до долу със сложни sci-fi думички, които ще докарат до екстаз една специфична категория фенове. С дебютния си албум Wizardthrone съвсем не без да искат ни въвличат в петото измерение, отвъд евклидовата реалност, и ни запознават с всичките ужаси, дебнещи от другата страна на черната дупка.
Bowes е събрал около себе си музиканти, които могат да си позволят да творят с размах. Малко по-нагоре стана въпрос за почти перманентните бластбийтове, но когато зад барабаните седи Eric Brown от Necrogoblikon, няма как да очакваш нещо различно. Китаристът Mike Barber от Gloryhammer и самият Christopher Bowes на клавирите гледат да внасят мелодичност в музиката, докато Vincent Jones от Æther Realm прави всичко възможно крясъците му да проехтят и в Космоса.
На първо слушане “Hypercube Necrodimentions” прилича на стена от звук, но малко по-късно започва да разкрива разнообразна палитра от композиторски трикове. Някои парчета са по-мелодични и хващат ухото веднага (“Frozen Winds of Thyraxia”, “The Coalescence of Nine Stars in the System Once Known as Markarian-231”), други чисто и просто целят да ти откъснат главата (“Of Tesseractual Gateways and the Grand Duplicity of Xhul” и следващата го заглавна песен). Закриващата пиеса “Beyond the Wizardthrone” в рамките на малко повече от 13 минути прави всичко възможно да повтори Големия взрив с творческа мащабност, която биха си позволили шепа музиканти в метъл обществото: Jari Mäenpää, Devin Townsend, Mark Jansen и още двама-трима, не повече. Друг е въпросът дали Christopher Bowes и компания могат да се мерят със споменатите имена точно в този стил.
Съдейки по успеваемостта на Bowes да прави проектите си колоритни и успешни, няма как да не очакваме в следващите години да започне да се говори повече за Wizardthrone. Ако продължи в тази насока, групата като нищо ще създаде свой cult following, също като останалите си колеги в тази тясна и специфична сфера на метъла.
