Отричани сляпо от много блек метъл пуритани и възхвалявани от други за своята напредничавост, електронните експерименти на Varg Vikernes се оказаха определящи не само за дискографията на Burzum, но и за развитието на сцената като цяло. Това, което започна още в класиката “Hvis Lyset Tar Oss” и се разгърна изцяло в епосите “Dauði Baldrs” и “Hliðskjálf”, бе смела демонстрация за постигане на автентична атмосфера на отчуждение със средства, принципно отдалечени от присъщите за жанра. Всички очаквахме Varg да го направи пак – въпросът беше единствено кога. Е, моментът настъпи.

“Sôl Austan, Mâni Vestan” експлоатира една колкото позната, толкова и омагьосваща с простотата си формула: доминиращ синтезатор, тотална липса на китари и вокали, вмъкване на епизодични племенни барабани и подложка от ефирни семпли. Записът бегло напомня на някои основополагащи творби на легенди като Tangerine Dream и Jean Michel Jarre, но същевременно е белязан от характерната за Vikernes тягостна изразителност, рисуваща загадъчни картини посредством ембиънт минимализъм. Всяка от композициите напредва бавно, като залага на умишлена репетитивност за изграждането на силно натрапчиво внушение, под чието привидно спокойствие се крие нещо колкото красиво, толкова и тревожно.

В едни моменти “Sôl Austan, Mâni Vestan” звучи като саундтрак към някой фантастичен куест, а в други - като музика за медитация, но в огромната си част носи непогрешимото настроение на албум на Burzum. Предлагайки искрен поглед в душата на един от най-самобитните съвременни творци, той е напълно достоен да се нареди до миналите му шедьоври.