Шест албума често са достатъчни за много състави, без оглед на жанра, да открият, утвърдят и дори да изчерпят стила си, но ето че Temperance все още продължават да търсят своя артистичен облик. След меко казано объркващия “Viridian” от началото на миналата година, италианските надежди на модерния метъл правят нов опит да заемат лидерско място на сцената.
“Diamanti” е безспорно най-амбициозният, динамичен и разнолик запис на групата до момента, съчетаващ в почти съвършени пропорции симфоничен пауър метъл с груув ритмика и ефирна електронна подложка. Това донякъде затруднява възприемането му в сравнение с изданията на по-праволинейни банди като Amaranthe или Metalite, но и го прави подходящ за многократно преслушване. Фронтдамата Alessia Scolletti вече плува съвсем в свои води и дори си позволява някои интересни вокални експерименти, а дуетите ѝ с Michele Guaitoli и Marco Pastorino са повече от сполучливи.
Изпълненията тук са обединени не толкова от една композиционна рамка, колкото от общото си приповдигнато настроение и водеща мелодична линия. От приятната фолклорна орнаментика в “Litany of the Northern Lights” до скоростния пауър метъл на “Follow Me”, Temperance разкриват забележително богатство от изразни средства. Лесно е да припяваш на забележителни хитове като заглавната песен и “Pure Life Unfolds”, или пък разкошната, граничеща с поп балада “Fairy Tales for the Stars”. “The Night Before the End” на свой ред съчетава препратки към средния период на Nightwish с ненатрапчива прогресив нишка, докато “You Only Live Once” преминава през няколко различни теми на фона на епични хорове и оркестрации. Не липсват и някои WTF моменти (например ултрамодерната “Codebreaker” и неадекватният хард рок в “Let’s Get Started”), но това е донякъде очаквано от толкова еклектичен труд, а и цялостното ниво на музициране е видимо завишено.
Дори след всичките си творчески преображения, Temperance остават разпознаваем и иновативен фактор в съвременния метъл. Макар да е далеч от хомогенната целенасоченост на ранните им албуми, “Diamanti” изпъква с далеч по-голямо разнообразие и е категорична стъпка напред спрямо “Viridian”. Какво ще ни предложат следващия път, можем само да гадаем, но едно е сигурно – италианците не са приключили с изненадите, а талантът им тепърва ще се разгръща.
