Американците от I Prevail започнаха да леят стабилна основа за себе си още с “Heart vs. Mind” през 2014-а и дори тогава професионалните им аспирации си проличаваха. Впоследствие това се превърна в тренд при тях, като старание далеч не е единственото качество, с което можем да ги етикираме.
Модерни, докачливи и енергични, момчетата от Мичиган определено има какво още да покажат. Предходното им издание храбро демонстрира фюжън между поп, зверски мелачки и мелодични припеви, но не му достигна енергията да вложи това във всеки запис. Изминаха три години от тогава. Обложката е предупредително озаглавена: “True Power”.
Траклистът започва от 0-та, буквално. Слушателят става слухов свидетел на цъфтежа на едно парче. Градация като по учебник: звънливия, ехтящ пукот на синтезатор, чийто транс е прекъснат от безбожно тежките ритми; излива се мелодията, а после избухва агресията. Тъкмо когато чувстваш, че развитието трябва да е приключило, се оказва, че въобще не е така. Групата показва на какво е способна и решително маркира границите на своите територии. Чуваме, че не са забравили за хардкор пънк корените си. По-пълноценно и ясно е присъствието на рап куплети и от двамата вокалисти, които се справят чудесно с всички поети задачи. Индустриални рифовки с дуумкор инспирации се редуват с партии, строени върху R&B логика; из брейкдауните снове възкръсналият дух на технобийт стилистиката, а всичко това е навързано с качествени фойерверки в цветовете на метълкора. Олдскуул структурата се сблъсква с неочаквани обрати, а различните комбинации звучат свежо и вълнуващо.
В композициите ставаме свидетели на впечатляващо количество храброст – една палитра от стилове и звуци, всеки от които бандата успява да усмири и присвои. Обработката е чудесна, с периодичен бой във високите честоти и няколко пропуснати възможности за допълнителна яснота в ритмиката. Авторите са позволили на лирическия си герой да порасне малко: текстовете отново са лични, с някои добри попадения, а използваният език е по-близо до този на младеж, отколкото на тийнейджър. Щеше да е чудесно да можем да отбележим труда с постижението “Безбаладен траклист-мелачка”, но се изплъзва, като за утешителна награда подчертаваме факта, че една от няколкото такива поне не е безинтересна. Въпреки това, крайно време е тази архаична догма да умре, защото няма място за лигавщини сред страхотен низ от турбо-парчета. В текущия си ред, резултатът е единствено убийство за цялостната атмосфера – особено когато и финалът е балада.
Думите, които идват естествено, са: “Тук ще откриете всякакви тракове, от такива в стил Cancer Bats, през такива със звучене на Pain и Dead by April, та през цял наръч пънкарщини, чак до далечните крайности, където примери не мога да дам, защото не слушам комерсиална музика.” Но това не би било акуратно, защото доколкото е истина, I Prevail не имитират, а превръщат тази смесица в собствен стил.
“True Power” е богато заглавие, защото може да се дешифрира по множество начини. В лириките на албума се говори за това да превръщаш недостатъците си в мотиватори, което е хубаво послание за модерната епоха. Съществува и друг прочит: истинската сила в музиката е храброто впускане в креативността. Без значение дали умишлено или не, този траклист го доказва.
P.S. За лейбълите: просто си научете групите да издават баладките на сингли и после ги лашкайте на компилации. Така пак ще може да си доите приходите от малките филмирани гимназистки, но без да разваляте менталното пого на истинските метъляги.
