Ренесансът, който претърпяха Candlemass през последното десетилетие, е прекрасен пример за това как не трябва да даваш обещания, които не си сигурен, че можеш да изпълниш. Очевидно не е било писано кариерата на легендите да приключи през 2012-а, макар и те да направиха всичко възможно този край да е поставен в най-силните традиции на класическия дуум метъл. Завръщането на Johan Längqvist зад микрофона нямаше как да не вещае появата на нова музика. И макар че излезлият през 2019-а “The Door to Doom” беше възприет радушно от заклетите фенове на бандата, някак си се усещаше, че Candlemass не са на 100% в този албум.
При “Sweet Evil Sun” ситуацията е по-различна. Очевидно новият стар колектив вече е стикован както си му е редът, а това се усеща и в самата музика. В много аспекти записът си е класическият Candlemass, който всички очакват да чуят. В същото време на места шведите разчупват приятно обстановката, което може да се окаже интересна посока за в бъдеще.
На първо слушане “Sweet Evil Sun” идва малко по-суров от нормалното. Клавирите все още ги има, но тук като че ли са оставени на по-заден план. В някои от песните е обърнато сериозно внимание върху ритъм секцията, която често определя и цялостната атмосфера. Примери за подобни моменти са фундаменталното за сингъла “Scandinavian Gods” соло барабанче или пък ритъм китарата на куплетите в “When Death Sighs”. Идеята тук е да се въздейства на по-първично ниво – не чрез мелодия, а чрез изграждането на специфичен груув.
Но в крайна сметка истинският фундамент при Candlemass винаги е бил и си остава китарата. За пореден път Mats Bjökman и Lars Johansson показват що е то класа. Дали ще е някой тежък риф или умопомрачително соло, няма значение. Дъхът ти спира така или иначе. Има някакъв особен чар и във вокалите на Johan Längqvist. Специфичната дрезгавина и провлаченото му пеене се вписват много добре в по-агресивните, скандиращи и лесно запомнящи се припеви на “Wizard of the Vortex” и “Crucified”, или пък в някои бавни и внушителни части като бриджа на “Devil Voodoo”. От друга страна, на по-високите тонове вокалистът издиша сериозно, а определени партии биха прозвучали много по-добре, ако пеенето беше по-стегнато (припевите на “Devil Voodoo” и “Scandinavian Gods”). В един момент просто започваш да си представяш как биха се справили тук Rob Lowe, Mats Levén или Thomas Vikström.
В “Sweet Evil Sun” няма слабо изпълнение, но определено едни се забелязват повече от други. “Wizard of the Vortex”, “Crucified”, “Goddess” и едноименната песен са класическите Candlemass парчета по изпипана формула, които няма как да не се харесат. “Devil Voodoo” разчита на по-разчупена структура и приятна игра с темпото. Но перлата в албума безспорно е “When Death Sighs”. На припевите Johan Längqvist си партнира с Jennie-Ann Smith от Avatarium, а резултатът е не просто най-силната песен в “Sweet Evil Sun”, но и една от най-красивите композиции на Candlemass въобще. В инструментално отношение нивото е изключително високо – тежки рифове; кратко, но приятно соло и впечатляващо съчетание между чисти и мръсни китарни тонове на припева и към финала, правещи необичайна препратка към атмосферичния звук на Pink Floyd. Нетипично звучене за шведските титани, но много добре измислено и изсвирено. Истинско майсторство.
Candlemass са забележителни. Трудно ще попаднеш на група с толкова голямо и качествено творчество. Разбира се, няма как да говорим за легендите в дуум метъла без да споменем поне веднъж и мастърмайнда Leif Edling. Наследството на басиста е огромно, а вдъхновението му изглежда е неизчерпаемо. Можем само да му пожелаем още дълги години да ни радва с нова и качествена музика.
