Вариантите са два: или в лагера на Maltworm малцовите (а и не само) напитки са привършили, или точно обратното – доставките са се увеличили. Каквото и да е, оказало е положителен ефект, защото дебютният им албум най-накрая вижда бял свят. “Global Worming” е средно отлежало издание, но това съвсем не омекотява звученето му. Даже напротив, току-виж някой невнимателен си загубил главата. Чичо Доктор после ще се чуди как да изпере кръвта от престилката.
Maltworm е проект, в който са замесени музиканти от банди като Bleak Revelaton, Ciroza, Hellrider, Historian, Sources of I и т.н. Списъкът е дълъг. При това положение няма как да не очакваш касапница. Жанровото разнообразие също си е казало думата, така че в “Global Worming” ще чуеш от класически, през мелодичен дет, та и до някои откровени блекарии. Имаме и едно брутално парче на български, което, както по-горе беше споменато, маха глави както лирически, така и звуково.
Ходещата, или може би нашия случай е по-правилно да е пълзяща, бас линия в откриващото парче, “Ash Williams”, в един паралелен свят щеше да е саундтрак към някое от изданията на култовата игра “Worms”. Но даже и да не се сещаш за това заглавие, много по-лесно ще ти е да откриеш препратките към „Злите мъртви“, които започват още от заглавието. Приятно попадение за харесващите дет метъл и хорър.
След първите три песни композирането се променя. С “Crippled and Abandoned” Maltworm се впускат в традиционен мелодет. Това продължава и в “Sacrficed (Tribute to the Gods)”, в чиято втората половина атмосферата става осезаемо по-различна. Експериментира се с ритмиката и темпото, на места влизат чисти китари, а разчупеното соло освен очевидните траш влияния, вкарва и сурови паган (почти фолк) елементи.
“The Kvlt ov the Maltworm” се връща към по-бруталното начало на дет метъла. В рифовете се усещат влияния от Entombed, Unleashed и други от стокхолмската школа, че даже и от Behemoth от периода “Zos Kia Cultus” (добре де, и от заглавието). Тенденцията с мелодичното соло накрая се запазва. Касапницата продължава и в парчето “Global Worming”. То без проблем би могло да мине за част от актуалния албум на Bloodbath не само заради зверското си звучене, но и заради жестоките чисти хорови напеви и дуумаджийската атмосфера покрай третата минута. Закриващата “Dead In Your Own Skin” е може би композиционно най-добре изградената песен в албума. Тук бруталността от предишните изпълнения отстъпва пред тежък груув риф с умело включване на флажолети, бесни мелодични блек припеви и величествен епилог.
Промяната в цялостната атмосфера между началото на “Ash Williams” и края на “Dead In Your Own Skin” е очевидна. Не са много албумите (особено пък на българска почва), които могат да създадат подобна съвкупност от настроения. Можем само да се надяваме, че “Global Worming” ще бъде заслужено оценен от слушателите.
