2022-ра беше още една несигурна за човечеството година, в която излязохме като победители след битката с пандемията, но се върнахме една стъпка назад от прогреса, в страх от война и финансова несигурност. Кралицата ни напусна, Световното първенство в Катар шокира всички с футболни обрати, Илън Мъск обърна Интернет с главата надолу, а Джордж Р. Р. Мартин отново не написа шестата книга от “Песен за огън и лед”. Драматичните събития бяха много, но нека се фокусираме върху най-хубавите неща, които изминалите месеци донесоха. Тази година беше невероятно успешна за дет метъла, който преживя нещо като своеобразен ренесанс, заедно с няколко други екстремни жанра. Това ще видите и от класацията на Metal World, в която за първи път в историята преобладават по-тежките издания, разнообразени тук-там с малко прогресив и хеви метъл. Екипът на Metal World представя 25 причини, заради които да си отворите една бира и да се върнете с усмивка към 2022-ра. Ето ги и тях!
25. Remina – Strata
Две години след изключителния си дебют с Light Field Reverie, Heike Langhans и Mike Lamb се завърнаха с нов проект, но с преобладаващо непроменена стилистика. Remina продължава да лъкатуши по тънката граница между призрачен ембиънт и меланхоличен дуум метъл, рисувайки тайнствени космически панорами, които едновременно интригуват и успокояват слушателя. Докато се опитваш да разгадаеш смисъла зад текстовете на Heike на фона на хомогенния китарно-клавирен синтез, въображението ти не спира да работи. Лесно е да се изгубиш в атмосферата на “Strata”.
Чуй: The Endless City
24. Panzerfaust – The Suns of Perdition - Chapter III: The Astral Drain
Епохалната трета част видя бял свят. Въпреки че се позиционира като може би най-компромисния елемент от трилогията, “The Astral Drain” заслужава необходимото внимание. Безспирно пътуване из сумрачни празни поля, объркани спомени и абсолютно несигурно утре – това представлява албумът. Цялостното творчество на Panzerfaust е в съзвучие с най-изявените европейски банди в съвременния блек метъл. Групата успява да открие още неизследвани за екстремната музика територии. Вокалите сякаш са ехо на нещо мъчително в миналото. Музикантската работа също е безупречна. Връхлитат те страшно много звуци, на пръв поглед хаотични и разпилени, докато не осъзнаеш, че всъщност всичко следва свой собствен кодекс.
Чуй: Tabula Rasa
Светомир Костов
23. Final Light – Final Light
Johannes Persson от Cult of Luna и James Kent, по-известен като Perturbator, се събират в съвместния проект Final Light, за да издадат един от най-мрачните и тежки албуми, които метъл обществото е чувало в последно време. Смесицата от пост метъл, електронна музика и даркуейв се оказва перфектната комбинация за дуото. Смазващо брутален, безкомпромисен и откровено зловещ, едноименният им дебют не изисква много време, за да те убеди в потенциала си. Сега остава само да се надяваме това да не е и единственото издание на проекта, каквато е и първоначалната идея на Johannes и James – метълът определено се нуждае от по-голяма доза Final Light.
Чуй: Final Light
22. I Prevail – True Power
Преди има-няма десет години I Prevail взривиха света на метъла с кавър на Taylor Swift. Сингълът “Blank Space” бе сертифициран като платинен и… останалото е история. Тези уводни думи искат да кажат само едно – момчетата от Мичиган не се страхуват да експериментират и макар на моменти мненията за творчеството им да са противоречиви, преобладаващите позитиви са налице. “True Power” е албум, в който има от всичко в големи количества – много стилове, балансирани безупречно от американците в една стегната хава, зарадвала почитателите им през летните месеци на вече отминаващата 2022-ра година.
Чуй: There's Fear In Letting Go
21. Expectations – Heartless, Shallow and Cruel
“Heartless, Shallow and Cruel” е забележителен албум, както и най-зрялата творба на Expectations. Тя ти позволява да се потопиш и да не излезеш от нея със седмици. Усеща се много близко до слушателя, много премерено, много лично. Тоновете са меки и меланхолични. Често през записа се срещат пънк рифове, предхождани от разложени акорди от най-красивите дебри на мелодичния хардкор. Вокалите правят страхотно впечатление. Има толкова много емоционалност, събрана в пеенето. Албумът на много високо артистично ниво.
Чуй: Bury Me
Светомир Костов
20. Fallujah – Empyrean
В последните години Fallujah започват да звучат все по-уверено и да се налагат като група, която трудно може да разочарова почитателите на техничния дет метъл. Това се затвърждава и този път с “Empyrean”, който е един от най-добрите албуми на бандата досега. Цялостното му звучене не е много по-различно от това на предходния “Undying Light”, но е по-изчистено и целеустремено, показващо непрестанното развитие и стремежа към съвършенство на състава. “Empyrean” определено заслужава да му дадеш шанс.
Чуй: Embrace Oblivion
19. Candlemass – Sweet Evil Sun
Малко неща са по-ужасяващи от това някой жанров законодател да се захване с експерименти, особено на късен етап от кариерата си. За щастие, Candlemass винаги са следвали една лесно проследима линия на развитие, благодарение на което и до днес упорито държат лидерска позиция в дуум метъла. “Sweet Evil Sun” не изненадва с нищо, но не е и нужно. Тук Leif Edling и компания предоставят ни повече, ни по-малко от показно по композиторско и инструментално майсторство. Изпипан в най-дребни детайли и радващо традиционен, без да е архаичен, новият опус на шведската институция е дуум метъл събитието на годината.
Чуй: Devil Voodoo
18. Kardashev – Liminal Rite
“Liminal Rite” със сигурност е една от най-големите изненади за тази година, ако не и за последното десетилетие. Рядко се случва група с десетина години опит да направи такъв колосален пробив едва с втория си албум. Според много критици това е запис номер едно на 2022-ра и с него Kardashev печелят овации на световно ниво, представяйки музика от най-висока класа. Емоционално съкрушителен и композиционно изпипан до последния детайл, “Liminal Rite” ще те плени още от първата секунда.
Чуй: Glass Phantoms
17. Amorphis – Halo
С “Halo” Amorphis поглеждат по-скоро към готическото. Албумът е по-обран и сдържан в сравнение с предхождащите го. Това носи особено спокойствие и любопитство през цялото време. Нито един пасаж от него не звучи пресилен и натрапчив, а по-скоро пази дистанция и те чака да се докоснеш до него по своя инициатива. Мястото на групата почти винаги е в годишните класации. Музиката им и до момента вълнува и създава дискусии около себе си. Дори когато мислиш, че са изчерпани, те се появяват с “Halo”. Ролята му сякаш е да балансира фолклорните мелодии от китарите, характерни за групата, с по-епическото звучене на своите предшественици, пълни с оркестрални елементи.
Чуй: Seven Roads Come Together
Светомир Костов
16. Megadeth – The Sick, the Dying… and the Dead!
И тази година Megadeth продължават в посоката, поета през 2016-а с “Dystopia”. В “The Sick, the Dying… and the Dead!” групата умело прескача от един период на кариерата си в друг, а понякога и доста успешно ги съчетава. Умишлено траш началото от 80-те получава най-сериозно внимание, но често Dave Mustaine се обръща и към хеви метъл лицето на бандата. Там обаче си личи, че мастърмайндът е по-внимателен. Изглежда несполучливите експерименти от миналото все още го преследват, нищо че егото не му позволява да признае кога е стъпил на криво. Днес Megadeth са в чудесна форма, а когато знаменосецът е силен, сцената е в добри ръце.
Чуй: Life In Hell
15. Alestorm – Seventh Rum of a Seventh Rum
Четиринадесет години вече шотландците от Alestorm радват ушите ни с пиратското превъплъщение на особено редкия тип весел метъл. При това без качеството да пада. В тазгодишното им издание пак се открояват редица хитове със силни мелодии и мощни ударни моменти, които няма как да намериш другаде. Съществуват и други фолк групи, съществуват и други състави с весели идеологии, но ни един сред тях не се състои от пирати, способни да превърнат и слушателите си в такива за около три минути и половина. И така вече 14 години. Ако това не е отдаденост, наистина е трудно да се определи по друг начин.
Чуй: Return to Tortuga
14. Master Boot Record – Personal Computer
По някои въпроси няма място за мнения, има само факти. Ето един: ако за теб флопи дискетата е само иконка за съхраняване на работата, “катодно-лъчева тръба” звучи като уред за сложни физични експерименти, а 80486 е безсмислена поредица от цифри, значи просто не си имал свястно детство. Хубавото е, че има какво да направиш, за да запълниш поне частично тази празнота – достатъчно е да си пуснеш кой да е запис на Master Boot Record, за предпочитане последния, обединяващ бесни синтезирани рифове с откачени мелодии в неподражаемо 16-битово великолепие. В “Personal Computer” Vittorio D'Amore отново надскача себе си, а еволюцията на микропроцесорите от заглавията на парчетата е удачна алегория за собствения му артистичен прогрес.
Чуй: 80386
13. Meshuggah – Immutable
На първо слушане “Immutable” със сигурност не е нито сензационен, нито животопроменящ албум, но е на същото високо ниво, което сме свикнали да получаваме от Meshuggah. Колкото повече време му отделиш, толкова повече пластове ще откриеш и толкова по-наясно ще си защо е сред най-добрите попадения за годината. Това е най-дългият откъм времетраене запис в дискографията на шведите и поредното доказателство, че и джентът все още стъпва на неизследвани досега територии. Като откриватели и изследователи на жанра, Meshuggah имат още много какво да покажат.
Чуй: Broken Cog
12. Arch Enemy – Deceivers
Изминаха цели пет години от издаването на амбициозния “Will to Power”, който заедно с предшественика си “War Eternal” отбеляза същински ренесанс за Arch Enemy. Alissa White-Gluz несъмнено даде нов живот на мелодет легендите и ги спаси от тоталната разруха, която изглеждаше твърде възможна след напускането на култовата Angela Gossow. “Deceivers” не прави нищо революционно. Парчетата се движат по познатата формула - запомнящи се китарни мелодии, химнови припеви и бунтарски текстове. Едва ли някой ще оспори енергията и вдъхновението, с които Arch Enemy боравят за пореден път. “Deceivers” се нарежда повече от достойно в поредицата от силни издания от шведите.
Чуй: Handshake From Hell
11. Devin Townsend – Lightwork
Devin Townsend е една от малкото фигури, които неуморно продължават да подхранват напредъка на метъл сцената. “Lightwork” може да не е поредната музикална революция, с каквито канадецът се прочу, но за сметка на това с лекота съчетава много от най-ценните му инвенции през десетилетията. Колкото непретенциозен и спонтанен, толкова дълбок и увличащ, това е албум, в чиято компания часовете се изнизват неусетно, а плътната му атмосфера те обгръща в уютна, омиротворяваща прегръдка. Истинска рядкост са творците, способни на толкова изчистено и концентрирано внушение.
Чуй: Call of the Void
10. Ozzy Osbourne – Patient Number 9
Принцът на мрака се завърна за тринадесета солова изява, която е силно вероятно и да остане последна. Няма смисъл да се губи време с това да се чудим защо, но има смисъл да се отговори на въпроса. Защото все още може да го направи, при това придружен от набор свои другари от сцената. И за да покаже как се прави достойно. Без излишни сцени, траур или егоманиакални промени в звученето. Това е завет, който с годините ще става все по-ценен. И ако все още не сме способни да го разберем и оценим напълно, то поне нека си пожелаем и ние да можем на такава преклонна възраст да издадем нещо поне наполовина толкова добро.
Чуй: Evil Shuffle
9. Sabaton – The War to End All Wars
Sabaton е хеви метъл групата, придобила най-голяма популярност в България за последните десет години. Афинитетът на шведите към световната история, и най-вече възпяването на битката при Дойран, успя да им спечели специално място в сърцата на всички родни поддръжници на твърдия саунд. Като доказателство за написаното дотук може да служи последното им посещение в страната ни, а то се състоя на Hills Of Rock в Пловдив през юли тази година – дори легенди като Slipknot не успяха да създадат атмосфера, близка до тази, която Sabaton сътвориха за час и половина в града под тепетата. С нетърпение можем да очакваме следващия им запис, в който Joakim Brodén и компания да изпълнят обещанието си, свързано с песен, посветена на битката за Шипка.
Чуй: The Valley of Death
8. Stratovarius – Survive
“Survive” е вероятно най-добрият албум на Stratovarius от “Elements” насам и дори компромисната продукция не може да му попречи да впечатлява със свежи композиционни решения и силни мелодии. Вярно е, че днес Timo Kotipelto и компания звучат значително по-различно отколкото в златните си албуми от 90-те, но адаптацията към новите традиции на пауър метъл жанра през 21-ви век е повече от успешна. Остава ни да се надяваме следващият опус на скандинавците да не излезе след още седем години.
Чуй: Broken
7. Ghost – Impera
Ghost са доказани хитмейкъри, които знаят точно какво правят. Леките и прихватливи мелодии приканват слушатели от всякакъв бекграунд, докато тематиката никога не напуска мрачните жанрове. С “Impera”, шведите ни представят по-бродуейската си страна, отприщвайки креативността си до рискови висоти. И познайте какво? Наративът остава мрачен, но в друг смисъл. Из изданието откриваме все така свежите препратки към 80-те, но този път по пътя ни чакат и коварни остри завои, които понякога разчитат дори на роботизирани, индустриални ритмики. “Impera” е богата заявка за нова епоха за Ghost, която изисква две-три пълни изслушвания, докато се вкопчи напълно. Но после просто не отпуска захвата.
Чуй: Twenties
6. Machine Head – Of Kingdom and Crown
2022-ра се оказа много добра година за траш метъл феновете по целия свят – Megadeth се завърнаха след шестгодишна суша с най-силното си издание за последните две десетилетия, съвсем наскоро Metallica обявиха наследника на “Hardwired... to Self-Destruct”, а Machine Head записаха поредния си жесток албум. Нечовешко тежките рифове на човека-група Роб Флин, впечатляващите лирики, уникалните акапелни партии, с които можем да характеризираме “Of Kingdom and Crown”, както и цялостната продукция, са на най-високо ниво, което е логична препратка към позитивните отзвуци, които американската четворка получава от август насам.
Чуй: Rotten
5. Behemoth – Opvs Contra Natvram
Да започнем от “слона в стаята” – Behemoth едва ли някога ще повторят внушението на шедьовъра си “The Satanist”. Също както предшественика си, “Opvs Contra Natvram” не се опитва да върви по тези стъпки. Фокусът е по-скоро върху доразвиването на епичната бруталност, която бандата канализира успешно преди сблъсъка на Nergal с бездната. Така актуалният албум на поляците е най-скоростният им от “Evangelion” насам, но разликата е в това, че днес Nergal е много по-добър и разнообразен композитор от преди 13 години. Именно това прави “Opvs Contra Natvram” един от най-добрите екстремни метъл проекти на годината.
Чуй: Versvs Christvs
4. Parkway Drive – Darker Still
Не за първи път Parkway Drive се нареждат високо в годишната класация на Metal World и това не е случайно. Издаването на “Darker Still” според доста фенове на бандата е логична стъпка в развитието им. Други са на мнение, че експериментите в музиката са ненужен елемент от прогреса на даден изпълнител. Едно обаче не може да се отрече – в новия си албум Parkway Drive дават на почитателите си метълкор от най-високо ниво, който хем звучи съвременно, хем те връща в началото на века, когато този жанр се зараждаше. Без съмнение австралийският квинтет изпраща една много ползотворна година в навечерието на двадесетата си годишнина.
Чуй: Glitch
3. Lorna Shore – Pain Remains
Кой да предположи, че тазгодишният лидер в симфоничния метъл ще се окаже деткор банда? Lorna Shone дойдоха, разхвърлиха, разрушиха и създадоха пълен хаос. След това обаче прекроиха анархията в един нов космос, възприятията за който все още са противоречиви и на някои хора им е трудно да свикнат. Но няма да е задълго. И тяхното време ще дойде, така или иначе няма къде да бягат. Необходимо беше да се случи нещо подобно. В лицето на американския квинтет получихме още един новатор, направил крачка към реформа на два жанра, отчаяно нуждаещи се от освежаване. С “Pain Remains” деткорът стана по-достъпен за феновете, а симфоничният метъл – по-екстремен от когато и да било.
Чуй: Sun//Eater
2. Evergrey – A Heartless Portrait (The Orphean Testament)
Една година по-късно Сивите отново са на челните места в класацията. “А Heartless Portrait” залага на мрачна визия и така се противопоставя на предшественика си “Escape the Phoenix” (2021). В същото време албумът звучи като типичния, хващащ те за гърлото още на първо слушане, съвременен Evergrey. Както вероятно добре знаеш, тази група не обича да се перчи с високата си техничност, затова пък тя винаги е налице въпреки всичко. В момента, в който се налюбуваш на привидно лесните за схващане мелодии и започнеш да вникваш по-дълбоко в детайлите, ще откриеш многопластова вселена от майсторски съчетани тонове и ритми. Всеки, успял да открие тази страна на Evergrey, им остава завинаги верен.
Чуй: Call Out the Dark
1. The Halo Effect – Days of the Lost
Дебютният албум на супергрупата The Halo Effect, събрала бивши членове на In Flames (Niclas Engelin, Peter Iwers, Jesper Strömblad и Daniel Svensson) със страхотния Mikael Stanne (сесиен вокалист в “Lunar Strain”), ще задоволи любопитството на всички онези, които често се питат какво щеше да стане с шведската мелодет институция, ако Mikael беше останал постоянен член на бандата и не се беше присъединил към Dark Tranquillity. Освен това, “Days of the Lost” се отдава на носталгия и празнува корените на онова специфично гьотеборгско звучене, което продължава да вдъхновява нови групи десетилетия по-късно. А фактът, че финалният резултат звучи толкова свежо и актуално и днес, говори повече от достатъчно за това колко иновативен е бил жанрът през 90-те години. “Days of the Lost” успява да оправдае всички високи очаквания и да постави основата за дори по-впечатляващ наследник.
Чуй: Days of the Lost
