Вече е много е трудно да се говори за In Flames, без значение дали си активен фен или музикално незадоволен екс-привърженик. Стилистичното непостоянство, което често бива дебатирано и описвано като Х на брой стъпки ту напред, ту назад, си казва думата. Без значение от реалното качество на финалния продукт, винаги има разочаровани.
“Forgeone” е най-новото обещание, че шведите се завръщат към стария си звук — към по-тежки и “метълски” води. Използваме “новото” условно, защото същото го говореха и за предходните няколко издания, без да коментираме акуратност. Предвид легендарния си статут, групата може да докаже подобни гръмки изказвани по прост начин: чрез музиката си. И не щеш ли, към “Foregone” е включен и цял музикален албум, отвъд комплекта прес-релийзи и свръх-скъпите мърч боклуци.
Всеки, направил си труда да преслуша дискографията на In Flames, веднага ще разпознае от коя епоха е вдъхновено интрото. А това, на свой ред, пробужда недоверие, тъй като е изключително странно когато някаква банда пунтира себе си, при това некачествено. Всъщност същото важи и за първите няколко трака, които силно лъхат на преназначени изтърсаци от “Battles” (2016). И нищо чудно да са такива: липсва им добра кукичка, ритмиката е еднообразна, а припевите са сред най-забравимите на състава. Китарата на Björn се обажда тук-таме и допринася с вълнуващи, ценни секунди, но ниските стойности на композицията някак се опитват да я давят до погубване. На места се обаждат и псевдо-електронните похвати, с които Anders обичаше да посолява записите от 2000-те години и няма да лъжа – удря си в носталгията. И като споменахме вокалиста: по-често го чуваме да мрънка, а не да пее или крещи, което е жалко, защото не е като да не умее последните две. Забелязва се и грубата намеса на Auto-Tune в някои парчета, за което няма нито извинение, нито нужда, предвид че групата е отново под крилото на Nuclear Blast.
Време за бърза лирическа пауза. Бандата споделя, че целта тук е била създаването на китарно-ориентиран албум, което към момента не съвпада с реалността. Ритмиката е излишно тежка, зле мастерирана, еднообразна и скучна.
И тогава изневиделица зазвучава титулният епос в две части. Още от интродукцията мирише на мелодет, а китарите стават интересни. Звукът е особена бленда себе-вдъхновен ретрофутуризъм, който — за разлика от всичко чуто до момента — аджеба, се получава! Забелязват се един-два проблема с обработката, които са объркващи, но при повторно слушане не правят силно впечатление. И още повече: текстовете не са лоши, което може би се случва за първи път от “Siren Charms” (2014) насам. И за огромна почуда на автора, барабанистът демонстрира фаза на съвземане, реализирана в няколко висококачествени засилки в КПД-то.
Втора лирическа пауза. Записът е вдъхновен от концепцията за време — вечният досадник, който е абсурдно субективен и напълно себепричинен на човешката раса. И чрез двете части на “Foregone” концепцията някак пикира и дори до известна степен — в наративно отношение — дава смисъл на предходните тракове. Този детайл показва особен вид грижа и умисъл, които определено липсваха в работата на In Flames в последните десетина години.
От тук насетне, албумът се преобразява значително. Китарната работа става по-силна, Björn се включва с шокиращо добри и оригинални — дори за неговото реноме — идеи, а парчетата започват да звучат вдъхновено. Завръща се запазената марка на състава: рок балада, която е някак светло-меланхолична. После следват няколко по-тежки композиции, които, като изключим слабите и предвидими лирики, са стабилни и способни да доведат до наслада. Особено внимание заслужава “End the Transmission”, която направо си е с хитов потенциал и трябваше да бъде сингъл.
На този етап би трябвало проблемът на албума да е ясен за всички: продукцията е неравномерна. В първата половина на траклиста толкова липсва качествена динамика, че по-критичните фенове направо може да се откажат от скука. А нататък, макар втората половина да е значително по-силна, липсва енергията, която тези композиции могат да съдържат в себе си.
И тъй като нямаше къде да му се намери място, казвам го тук: дума да не става, артовете са брутално бесни и всичките бих си ги накачулил в студиото! Това също, реално, не се беше случвало от “Sounds of a Playground Fading” (2011) насам.
Anders разправя, че това издание поставя старта на нова ера в музиката им. Не че не сме го чували и преди и не е било маркетинг, ама за сефте твърдението идва с причина да допуснеш концепцията за доверие. “Foregone” ще си намери място в дискографията на In Flames след време и нещо повече: може да бъде видян като обещание за поне още един брутален запис от кралете на шведския мелодет.
