Благодарение на безкомпромисния си, постепенно еволюиращ стил, отдалечен от всякакви преходни тенденции, Inquisition днес се ползват със статута на едно от най-значимите блек метъл явления на двата американски континента. След повече от 20 години на сцената, Jason “Dagon” Weirbach продължава да твори по старата формула, родила редица забележителни постижения в ареала на суровия и неприветлив олдскуул звук.

Без да разчупва утвърдените творчески параметри на проекта в ненужно търсене на оригиналност, новият запис успява да стои достойно до монументалния си предшественик “Ominous Doctrines of the Perpetual Mystical Macrocosm”, включвайки някои от най-силните инвенции на Inquisition до момента. Подчертано традиционен, без намек за симфоничност или инструментални еквилибристики, той със завидна композиторска интелигентност обединява неизменния злокобен изказ с едно порядъчно епично начало. Мелодията е поднесена на пестеливи, внимателно разпределени дози, докато в настъпателната дисонантна рифовка успешно са претопени ранните Hellhammer / Bathory влияния и по-късните препратки към Immortal. В еднородния звуков ураган липсата на бас партии не се забелязва, но точно когато оргията от френетично жулене и бластбийтове е на път да погълне сетивата, сполучливи атмосферични отклонения разбиват илюзорното усещане за монотонност, внасяйки ценно разнообразие в духа на албума. Не на последно място, “Obscure Verses for the Multiverse” се отличава с идеално балансиран саунд, който не звучи като създаден в средновековна катакомба, но и не страда от синдрома на свръх-продуцираните модерни блек метъл издания.

Лишен от безвкусни украшения и каквато и да е претенциозност, шестият удар на Inquisition впечатлява еднакво силно, независимо дали бива възприеман като саундтрак към апокалипсис с космически пропорции или просто като спътник на бродника в някой горски пущинак през мрачен есенен ден. От който и нечестив източник да черпят вдъхновение, Dagon и Incubus му дължат много.