Dope са символ на определен тип младост и пънкария, които всеки от нас носи дълбоко в себе си. Предвид това съждение, нима е нужно да описвам как звучат? Не, по-скоро ще изредя основите, които придават автентичност на творчеството им, а именно: надъхвация, протест и тотална липса на филтър. Дозите на този коктейл от животоспасителни съставки обаче с времето започнаха да пристигат все по-рядко.
2009-а ще бъде запомнена с култовия “No Regrets”, след който феновете трябваше да чакат цели седем години за “Blood Money Part 1”. Естествено, подзаглавието на албума бе достатъчно, за да генерира стабилен хайп във всички почитатели. И от тогава минаха сума години, вече сме 2023-та и част 2 все още няма. Е, бива ли така?
Ами, оказва се, че фронтменът Edsel Dope е сформирал страничен проект под името Drama Club, който бие в цялостно EDM посока. Самото признание дойде едва в края на миналата година, когато Edsel уточни че това му е било нужно по лични причини. Но в същия клип той обяви, че нова музика от Dope все пак ще има в лицето на предисторията “Blood Money Part Zer0”. А, и в знак на добра воля, траклистът ще бъде напълно безплатен за сваляне. Ами, евала!
Не че е кофти да направиш цял труд и да го пуснеш за без пари, ама нямаше да има никакво значение, ако музиката вътре не струва и пукната пара. Но иде реч за Dope, а тези момчета не правят неща за отбиване на номера. И въобще не е нужно да ми вярвате, тъй като откриващият трак доказва твърдението с пълна сила. Парчетата тук звучат сякаш миг не е минал от последния запис. Агресивният, ритмичен и мощен индъстриъл звук на Dope върлува с пълна сила отново. Музиката звучи толкова автентична спрямо собствения стил на групата, че е като излязла от капсула на времето. Но за да не се получи твърде еднообразен и скучен труд, в него има няколко изненади. Те не правят компромис по отношение на стил или тема, но звучат свежо заради посланията си. Сред въпросните са и две парчета с шизофреничното участие на Drama Club. Тъй като и двете са с подчертано вмешателство от електронни сегменти, се постига контекстуализация на някои от по-странните структури из другите песни. “Lovesong” конкретно звучи като музикална версия на историята за концепцията на страничния проект, но парчето, което не трябва да пропускате, е “Dive”. То не само доказва, че бандата все още е пределно наясно със своя устав, но и поставя началото на традиционния низ от абсолютни мелачки, които продължават до финала на албума.
“Blood Money Part Zer0” има адски много позитивни качества, но има и своите странности. Например, забелязва се разминаване между настройките на същите инструменти из различните песни, което води до загубата на хомогенност. Докато цялостно обработката е чиста, на моменти се усеща неприятна кухота, следваща от големите скокове между високи и ниски честоти на звука. В обобщение: някои тракове просто не са толкова силни, колкото други, но това само по себе си не е нещо ново за Dope.
Истинският въпрос обаче остава: ще доживеем ли “Blood Money Part 2”? Честно казано, няма никакво значение. Dope се върнаха за едни 43 минути, с които да докажат, че все още имат какво да дадат на тежката артосфера. На този етап би било напълно естествено следващото издание да няма нищо общо с “Blood Money”.
… Нали все пак този албум е безплатен?
