Godsmack са легенда в сферата на алтернативния метъл. Още с първите си прояви те представиха невероятен низ от вдъхновени и запомнящи се хитове, които останаха в историята като химни на тежката музика. Въпреки това, творчеството им винаги е носело в себе си една особена земност и човечност, която все по-рядко усещаме в модерни издания.

При все че през 2018-а Godsmack коренно промениха звука си, това не беше типичният упадък, който сме свикнали да асоциираме с такива моменти. Преходът се случи някак хармонично и естествено, а в процеса групата не изгуби нито едно от ценните си качества. Просто нещата звучаха по-свежо и ново. От тогава минаха цели пет години и множество фенове се чудеха дали това ще е дефинитивният звук на групата занапред. Най-накрая “Lighting Up the Sky” е тук в отговор.

И началото на албума е неочаквано, но в същото време е като среща с дългогодишен приятел. Парчето е с груувърски звук, който повечето хора биха очаквали от банда като Clutch, но професионализмът не позволява това да е просто имитация. Тракът е вдъхновен и почеркът на Godsmack е ясен. И това е константа, която не се променя за всичките единадесет песни. Огромна роля за това има титаничният вокалист Sully Erna, който звучи страхотно както винаги и пее с все същия мощен заряд. Цялостно, траклистът звучи като пътепис. И това може да е странен изказ, но има прекалено много сегменти и моменти, в които слушателят просто може да се отпусне и да чуе как звучат 28 години опит. Из парчетата има сума кукички, които да хванат съзнанието ви неподготвено, а темите остават все така човешки и близки до нас. Присъства ясно изразен кънтри привкус, който обаче е украсен с пъстра мелодичност и динамика. В резултат, налице е един оригинален, но познат труд. Дори баладите в записа са на място, сдържани и ценни. А финалът е не просто уместен, а красив начин за този по-радиофоничен звук, с който Godsmack са се пременили, да се затвърди и финализира.

Разбира се, винаги ще има част от феновете, които ще жадуват за по-тежките дни на групата. Но издания като “Lighting Up the Sky” доказват, че стилът и опитът тежат много повече от джангъра. Пък и нека сме честни: има дни, в които точно нещо такова ти се слуша. А това е най-сладко, когато е сервирано от рок гиганти като Godsmack.

Чудесно е да виждаш как мисленето и вижданията на някого се изменят с годините, без той самият да се променя фундаментално. Чували сме за множество такива истории — някои с хубав, други с драматичен край — но е еквивалентно ценно, когато получаваме и обективен поглед върху чистата градация на опита. “Lighting Up the Sky” е точно това по начин, който може да бъде единствено изпитан.