Ad Infinitum бързо се превърнаха в блокбъстъра на Napalm Records, а Melissa Bonny се оказа може би най-активната вокалистка на европейската метъл сцена. Освен в основаната си група, гласът ѝ често се чува и като гост в албуми на различни изпълнители (последно в актуалния запис на Kamelot). Ad Infinitum работят бързо и не спират да издават нова музика, както е и редно за един сравнително новосъздаден проект, търсещ своето място сред големите. Дебютът “Chapter I: Monarchy” излезе през 2020-а, а второто издание, “Chapter II: Legacy”, се появи веднага на следващата година. Сега за пръв път музикантите си дадоха малко повече време. Съдейки по материала в “Chapter III: Downfall”, заслужавало си е.
При Ad Infinitum е лесно да се следи творческата посока. Очевидно няколко години след първия си албум, бандата вече е оставила пауър метъла и стиймпънк визията в миналото. За добро или за лошо, квартетът се обърна за вдъхновение към по-модерните проявления на метъла. Това им отвори нови хоризонти, но като че ли те самите не успяха да се възползват максимално от предоставените им възможности тогава. Добрата новина днес е, че “Chapter III: Downfall” е много по-добро издание от предшественика си.
Посоката е ясна – модерен поп метъл в стилистиката на Amaranthe, The Unguided, Cyhra и т.н. Рисковете тук са, че е лесно да се вкараш в комфортната зона на предсказуемото, от която после трудно се излиза. А когато нещо е лесно предвидимо, то не може да породи силна емоция у слушателя. От подобен недостатък страдаше “Chapter II: Legacy”. “Chapter III: Downfall” не е по-малко предсказуем, но за сметка на това компенсира с по-качествено композиране.
Първата половина на албума е безупречна. “Eternal Rains” е сред най-силните песни, писани от тази група. Сингълът “Seth”, макар и самостоятелно да не звучи достатъчно грабващо, в атмосферата на изданието успява да блесне. “From The Ashes” вкарва лек неравноделен ритъм в куплетите, а основният риф напомня за стари парчета като “Marching on Versailles”. “Somewhere Better” би могла да мине за успешен сингъл на Amaranthe с разликата, че при Ad Infinitum тоналността на китарите е по-ниска, а Adrian Thessenvitz се заиграва и с джент стилистиката – все неща, нетипични за Olof Mörck.
“The Underworld” вмъква почти прогресарски идеи – мажорно звучащ припев, харш куплети и приятно джазово соло. “Ravenous” цялостно впечатлява като силна и добре изпипана композиция. Основният риф с по-различен аранжимент би могъл да влезе във фолк метъл песен. Бриджът звучи по-добре от всичко на BMTH през последните години (в случая това е комплимент).
Оттук нататък развитието спира, а на финалната права тръгва и в обратна посока. “Under the Burning Skies” и “Architect of Paradise” са прилични, но не добавят нищо ново към чутото досега. “The Serpent’s Downfall” и “New Down” са посредствени и забравими. Дори обещаващото на хартия гостуване на Chrigel Glanzmann от Eluveitie не успява да издигне закриващата “Legends” до първенците в албума.
Ad Infinitum могат да пишат качествена музика, но след успеха на дебюта си и до момента продължават да се затрудняват в окомплектоването на цяло издание. Успокоява ни фактът, че подобрението в третия им запис е сериозно. При това положение очакванията занапред би следвало да са високи.
