Всичко хубаво (а и не дотолкова) рано или късно приключва. Дали Majesty бяха положително явление в хеви метъла през последните 25 години е тема на безкрайни спорове, но ако не собствен стил, немският състав поне успя да си създаде немалко почитатели. След поредица от триумфи и падения, техният път свършва тук и сега, с десетия им дългосвирещ труд.

За група, прекарала (забележи, съвсем умишлено) по-голямата част от кариерата си в сянката на огромните Manowar, албум като “Back to Attack” е свеж полъх на своеобразие. Модерното направление на предшестващия го “Legends” като цяло е съхранено, но без отвратителната продукция и повсеместните поп елементи, които работят страхотно в изпълнение на банди като Battle Beast, но при Majesty просто стоят нелепо. Това, което остава, е концентриран хеви/пауър метъл с класическа основа и съвременен звук – не извънредно оригинален, но и не откровена имитация на чуждо творчество.

Този път квартетът залага на традиционно силните си страни: химнови припеви, мощна ритмика, качествено свирене и, разбира се, възторжени текстове във възхвала на метъла. Majesty сякаш са се опитали да синтезират всичко ценно от досегашната си история, без да се повтарят дословно, и до голяма степен са успели. Да, тук го няма детинският ентусиазъм на “Sword & Sorcery”, няма го и внушителното вдъхновение на “Hellforces” и “Thunder Rider”, но вместо тях откриваме една зряла и шлифована фраза на група, която най-сетне започва да звучи като себе си. Затова и е тъжно, че едва ли ще чуем повече музика от този колектив.

Приятно носталгично настроение доминира записа, напомняйки за някои от най-бележитите образци на немския пауър метъл от началото на века (мисли си за Freedom Call, Brainstorm, At Vance и пр.). Парчетата носят сериозен хитов потенциал и емоционален заряд, без да прекрачват границата между радиофоничното и лигавото. Tarek Maghary е във вихъра си и се разписва с може би най-добрите си вокали до момента, докато първокласните сола на Emanuel Knorr и Robin Hadamovsky добавят завършващите щрихи. Във всеки изсвирен тон е вложен неподправен ентусиазъм: в ударната заглавна песен, в осемдесетарската мелодичност на “Freedom Child”, в бясната дъскорезница “Heralds of the Storm”, та дори в задължителната балада “In the Silence”.

“Back to Attack” може да не е шедьовър, но е повече от класен албум, с който Majesty могат достойно да се оттеглят от сцената. Ветераните окачат оръжията си, но те едва ли ще хванат ръжда – винаги ще се намерят нови герои, готови да бранят славата на метъла с меч и магия.