Фолк метълът е един от жанровете, в които трудно се постига баланс. Ако само загатнеш за фолклорните елементи, без да им се отдадеш истински, рискуваш да направиш сравнително обичаен пауър или пейгън метъл албум. Ако прекалиш, резултатът лесно може да издаде липсата на особени композиторски умения или да прозвучи откровено смехотворно. Можем да дадем примери и за двата случая, но не сме се събрали за това. Това, което искаме да заключим от самото начало, е, че италианците Elvenking са една от бандите, които знаят как се прави. Повече от 20 години те градят вълнуващото си творчество, без да зациклят за дълго на едно място.

“Reader of the Runes – Rapture” е поредното доказателство, че въпросният баланс може да бъде постигнат с лекота. Въпреки че предшественикът “Reader of the Runes – Divination”, дал начало на концептуалната трилогия, звучеше една идея твърде предвидимо, актуалният запис е значително по-тежък и разнообразен. Продукцията е поверена на Scott Atkins (Cradle of Filth, Behemoth), а звукът е едновременно суров и богат, акцентиращ върху допълващите се агресия и мелодия.

И докато откриващите две парчета “Rapture” и “The Hanging Tree” залагат на пауър метъл началото, то “Herdchant” разгръща по-драматичната страна на Elvenking с хитов припев, Maiden-ски китари и грандиозна кулминация. “Covenant”, от своя страна, ни напомня, че Damnagoras не се страхува да експериментира с различните нюанси на гласа си. Междувременно “To the North” препраща към по-тежкото звучене на “The Scythe”. Особено впечатляваща е закриващата пиеса “The Repentant”, която не само обобщава силните страни на Elvenking, но и се изгражда постепенно от по-бавно и приказно начало до чудовищен финал.

В заключение, Еlvenking доказват, че концептуалните албуми им се удават. “Reader of the Runes – Rapture” е епичен запис, в който всички влияния на италианците съжителстват в абсолютна хармония. А фактът, че 11-те песни звучат толкова добре и като индивидуални композиции, извън сюжетната рамка, е постижение, което заслужава похвала.