Звукът на рок жанра през годините претърпя редица големи и важни изменения – като започнем от рок енд рола на 50-те и 60-те, преминем през хард рока на 70-те, продължим през хеви метъла и глем вълната на 80-те, грънджа на 90-те, ню метъла, станал популярен в началото на 21 век, та чак до метълкора, който придоби комерсиалност през последното десетилетие. Разбира се, това не са всички поджанрове, произлезли от музиката на Елвис, Чък Бери и Бъди Холи – реалната им бройка е над 300 и в общи линии сме чували какви ли не експерименти, включващи всевъзможни колаборации между най-разнородни стилове. Напоследък стана модерно неща, които са били популярни преди десетилетия, да бъдат презареждани с нов живот. Естествено, музиката не прави изключение от така нареченото винтидж течение, което не е непременно грешен избор. Условието за успех е тя да бъде реализирана от можещи и знаещи хора, а героите на днешното ревю без съмнение са точно такива.

Jackett е българска алтърнатив банда, създадена в София през 2018-а година в състав Петър Петров – вокал, Радослав Маринчев – соло китара, Никола Станчев – ритъм китара, Слав Турчев – бас и Борис Илков – барабани. Момчетата бързо набират популярност из родните ъндърграунд среди, като изнасят редица концерти в София, Пловдив, Бургас и други големи градове в страната. Дебютния сингъл на групата, "Gods Greet Me With a Thunder", излиза на бял свят през есента на 2019-а, а в края на същата година е издадено и първото демо EP на бандата, наречено "Live Session". Точно когато трябваше да бъде направена следващата крачка и всичко за музикантите тъкмо се нареждаше перфектно, дойде този прословут петък 13-и през месец март, 2020-а година. Глобалната пандемия от Covid-19 успя да наруши творческите планове на множество световни изпълнители, да не говорим за такива, които тепърва искат да пробият, и то от суровата ъндърграунд сцена на клетата ни майка България. Логично, за голям период от време динамиката в групата бе притъпена, първоначалният ентусиазъм – също, а светлина в тунела не се виждаше.

Първите мъждукания се появиха благодарение на соло китариста Радослав Маринчев. Радо, който освен че е брилянтен инструменталист и се зае с микса и мастъра на "Stand Your Ground", успя да спечели проект на Национален фонд "Кулутра", благодарение на който днес ти имаш удоволствието да четеш тези редове и съответно да удариш едно ухо на албума. Да имаш група обаче хич не е лесна работа – трудно е да събереш пет еднакво мислещи мозъка, и то след голям творчески застой. Така през миналата година Владислав Зидаров, който без съмнение е един от най-добрите български барабанисти, зае мястото на Борис Илков. Влади е популярен с участието си в групи от калибъра на Уикеда, Nana and the Gang, Подуене блус бенд и редица други, като според самите музиканти, той е сред основните причини "Stand Your Ground" да бъде реализиран.

Jackett са интересна симбиоза между най-популярните изпълнители на 90-те – в тях лесно можеш да доловиш влиянието на Stone Temple Pilots, Alice In Chains и Soundgarden. Дали заради гласа на Петър, доближаващ се поразително до тембъра на Scott Weiland, или заради бас интродукциите на Слав в първите две парчета – "The Marshall" и "It Happened to a Friend" – паралелът между "Stand Your Ground" и "Purple" (1994) на STP e неизбежен. Лекотата, с която Влади Зидаров свири на барабани, много напомня стила на Sean Kinney от Alice In Chains, а китарните рифове на Радо и Никола могат да служат като перфектния пример от учебник по композиране с автори Kim Thayil, Dean DeLeo и Jerry Cantrell. Разбира се, не очаквай да чуеш нещо, откраднато от тези големи имена, защото интересите в музикално отношение на Jackett трудно биха могли да се поберат само в една статия – например в "In the Dark" многофункционалният Радослав пресъздава The Hu, но не групата на Roger Daltrey и Keith Moon, a тази на монголските им адаши. Тук е моментът да отбележим и гост музикантите: Борислава Йорданова (Out of Muse), yчастваща като бек вокал в парчето "Memories" и Илияна "NaNa" Йорданова (Nana and the Gang), заемаща същата роля в откриващата "The Marshall". Заглавната творба винаги е тази, която интересува най-голяма част от феновете, преди да се осмелят да си пуснат целия запис. Отново имаме интро на бас китара, с разликата, че този път звукът от нея не е чист, а е използван оувърдрайв а ла Lemmy Killmister. Двугласията са изключително характерен похват в грънджа и тук нямаме изключение от правилото – Петър използва богата палитра от различни интервали, а не се залага изцяло на така наречената "кръчмарска терца" по стара Димитровградска традиция. "Plea" е най-лиричната песен в албума, а "That One" вероятно е световен рекордьор по продължителност на композиране. Въпреки че идеята за нея се заражда в най-трудния момент на бандата, а именно в периода на пандемия и съпътстващата я творческа меланхолия, чакането на сто процента си е заслужавало. За разлика от "Plea", "Nerves" и "The Boss" са две от най-тежките парчета тук, а закриващата "I'm (not) Sure" поставя по идеален начин финалните акорди на "Stand Your Ground".

Българската сцена и групите, които са част от нея, трябва да бъдат подкрепяни, но не на всяка цена. Да, трудно е с този стил да пробиеш у нас и причините за това са много: от чалга културата, която е промила мозъците на младото поколение до – нека бъдем честни – тъпите послания, които много банди отправят чрез текстовете си. Лириките на Jackett, дело на фронтмена им Петър, са прекрасни, засягат важни и социални теми, а ако не вярваш, пусни си "Stand Your Ground" oще сега!