Temperance са група, която не спира да изненадва. След като още с “Diamanti” изчерпаха (поне за себе си) формулата на модерния метъл, сега италианците правят още по-голям и смел стилов скок. И макар никога да не са се свенили да експериментират, “Hermitage – Daruma’s Eyes Pt. 2” е свръхамбициозен труд дори за техните стандарти.
Помниш ли “Daruma’s Eyes (Part 1)” – гвоздеят на бездруго страхотния “Of Jupiter and Moons” и навярно най-силната композиция на Temperance въобще? Е, сега получаваме нейно продължение под формата на пълнокръвен концептуален опус с разказвач, действащи лица и фабула, напомняща на “Магьосникът от Оз” и “Хрониките на Нарния”. Жанрово, той е сполучливо съчетание между пауър и симфоничен метъл с епизодичен поп привкус и елементи на рок опера, за изграждането на чиято атмосфера допринася звезден отбор от гости: Arjen Lucassen, Alessandro Conti, Fabienne Erni и Laura Fella.
Типично по италиански, тарторът Marco Pastorino отново демонстрира забележителен нюх към заразителните мелодии и най-вече към хитовите припеви, които не можеш да си избиеш от главата с часове и дори с дни наред. Пищните аранжименти и хорови партии напомнят на по-успешните късни издания на Avantasia, а достъпната напевност – на легендарния Al Bano. За оркестрациите отговаря майсторът Daniele Mazza от Ancient Bards, на когото албумът дължи голяма част от епичното си внушение. “Hermitage” бележи и дебюта на фронтдамата Kristin Starkey, която се вписва съвсем непринудено в звученето на състава и замества достойно Alessia Scolletti.
При все че е шлифован до блясък в музикантски и технически план, може би най-силната черта на записа е неговата искрена емоционалност. Песните изобилстват от драматични моменти: “A Hero Reborn”, “In Search of Gold” и “Full of Memories” се съревновават за най-прочувствено изпълнение, докато “Daruma”, “No Return” и “Cliff” зареждат с героично-приповдигнато настроение и те пренасят във въображаемия свят на бандата. Единственият проблем тук е в мярката и равновесието между обсебващите припеви от една страна и куплетните и инструментални дялове от друга, като последните понякога остават недокрай разгърнати. Но, за разлика от много свои сънародници, Temperance не се опитват да са новите Rhapsody – те просто искат да правят директна и грабваща музика, и с тази цел се справят блестящо.
С “Hermitage” Temperance се опитват да надскочат себе си, което е повече от похвално, а това, че невинаги успяват – простимо. Дори да не е съвършен, албумът несъмнено ще се утвърди като крайъгълен камък в развитието на състава, а защо не и на жанра им. Тъкмо подобни рискове често движат метъл сцената напред и имаме всички причини да вярваме, че този ще се отплати.
