Шестият поред албум на американците Baroness, “Stone”, е първият в дискографията им, който не носи наименование на цвят или част от цветова гама, и това отваря врати за цяла нова поредица от тематични заглавия.
Записът съдържа десет песни и започва с “Embers” – кратко едноминутно интро с основно усещане за релакс, гора и птички, съчетано с нежни вокали, като спокойната идилия е внезапно прекъсната от гръмкото начало на “Last Word”. Второто парче ни връща директно в най-силните години на Baroness, изпълнени с динамика и много повече тежест, в сравнение с последните им няколко албума. Същото забелязваме и в “Beneath the Rose”, която води до неминуемото и често срещано сравнение на Baroness с Mastodon заради подобното им прогресив звучене и стилова насоченост. В случая“Beneath the Rose” би се вписала повече от перфектно в дискографията на Mastodon – липсва само вокалната комбинация Brent Hinds / Brann Dailor. Но и John Baizley очевидно се справя великолепно със задачата и придава на песента това, което я прави негова. “Choir” продължава все по-задълбочено в тази насока и ни напомня защо Baroness успяват да си извоюват собствена ниша в силно пренаситения прогресив и алтърнатив метъл жанр.
Петото допълнение, “The Dirge”, е кратка интерлюдия, която показва една от по-меланхоличните и лирични страни на бандата, след което се влива в по-енергичната “Anodyne”. Тя, от своя страна, напомня на умереното, нито твърде тежко, нито твърде леко звучене на “Yellow & Green”. Следва “Shine” – по-тежко парче, връщащо се към по-старите записи на бандата. “Magnolia” за пореден път разчупва атмосферата с неочаквани по-тихи акустични моменти, които бързо са заменени от ударни рифове и бързи сола. “Under the Wheel” следва същата схема, като постепенно мелодиите стават все по-тежки, както музикално, така и емоционално. За финал е приготвена още една от по-бавните песни, “Bloom”, която е пълна противоположност на предходните две и придава загадъчен и замислен край на “Stone”.
След края на разнообразната и шарена палитра от настроения и стилове сред десетте парчета от “Stone”, става ясно, че в албума може да се открие по нещо за всеки. Присъстват както елементи, вдъхновени от по-старите записи на Baroness, така и съвсем нови, нечувани досега мотиви. Въпреки разнообразието, вероятно много от феновете биха се съгласили, че това не е най-впечатляващото издание в дискографията им, но не е и най-лошото. Със сигурност остава непреодолимото чувство, че нещо липсва. Може да се каже, че “Stone” е повече от добър албум, който – с някои изменения – би имал потенциала да стане един от най-добрите им.
