Човек трябва да знае кога да спре. Ако звучи банално, то е, защото е вярно – независимо дали става дума за лични отношения, професионална кариера, изкуство, или всичко изброено накуп. Хубаво е това да се случи ако не докато си на върха, то поне преди да си започнал да се излагаш. Slayer го направиха навреме, Metallica – не. За Within Temptation този момент беше някъде след “The Unforgiving”, сиреч преди повече от 12 години.
За този период получихме албум с кавъри, нелеп жанров хамелеон и отегчителен опит за концептуален труд – и така до настоящия момент с актуалния “Bleed Out”. За контекст: нидерландците са една от няколкото групи, отговорни за това, което днес наричаме “симфоничен метъл”. Късната им (д)еволюция доказва само, че когато си станал достатъчно голям, една значителна част от публиката винаги ще приема възторжено продукцията ти, независимо от качеството ѝ (кхъм, Nightwish).
“Bleed Out” гордо наследява стиловата безпътица, в която Within Temptation тънат напоследък, предлагайки миш-маш от неравни дози поп, рок и електронна денс музика, гарниран с тонове самоцелни оркестрации. Това гарантира добрия му комерсиален прием и същевременно го прави моментално забравим. Подобен извод не е плод на нездрава носталгия по “Mother Earth” или “The Silent Force” – класики, които нито могат, нито трябва да бъдат повтаряни. Уви, очевидно е как в преследването на максимална достъпност бандата е пожертвала всякаква дълбочина в песните си.
Опити за епично звучене откриваме в “Wireless” и “Don’t Pray for Me”, но в контраст на тях стои безличен пълнеж като “We Go to War”, “Ritual”, “The Purge” и “Shed My Skin”. “Cyanide Love” пък по план сигурно е трябвало да обсебва с призрачно-мрачна атмосфера, но всъщност по-скоро предизвиква досада. За капак имаме изцепки като “Worth Dying For” и “Entertain You”, които направо прескачат модерното и се приземяват в сферата на смехотворното. Дори при наличието на трима китаристи с ниско настроени инструменти не можем да говорим за какъвто и да е метъл тук. Единствено перфектният глас и емоционалните изпълнения на Sharon den Adel спасяват албума от пълен крах.
“Bleed Out” е пореден запис на Within Temptation, който звучи като писан на коляно от алчни продуценти с цел многократно въртене по всевъзможни радиостанции вместо от сплотена метъл банда за собствено удовлетворение. Моментните отблясъци от някогашното величие на групата още повече подчертават шаблонния му характер и композиционните му дефицити. Стига толкова.
