Ревюта
Група: Valdrin      Албум: Throne of the Lunar Soul      Автор: Warrior Of Ice      Ноември, 2023
Valdrin - Throne of the Lunar Soul (ревю от Metal World)

Американската блек метъл сцена е странно място. Когато тепърва набираше скорост преди петнайсетина години, тя бе доминирана от един типично презокеански стремеж към краен индивидуализъм и оригиналност (или по-често – оригиналничене). И докато роди няколко безспорно гениални произведения, този неин самоцелно амбициозен устрем попречи на болшинството ценители на жанра да я възприемат сериозно.

Радващо е обаче, че докато Liturgy, Krallice и Imperial Triumphant все още се надпреварват в преследване на поредната авангардна изгъзица, много американски банди се отказаха да преоткриват колелото и вместо това се заеха с далеч по-смисленото начинание да надграждат върху основите, положени преди три десетилетия от скандинавските им предтечи. Сега до образци като Ceremonial Castings, Imperial Crystalline Entombment, Uada и Imperialist се нареждат и Valdrin със своя прочит на класическото наследство.

Квартетът от Синсинати не просто не се срамува от вдъхновенията си, а и най-самонадеяно ги афишира. Върху музиката им ясно личи златният печат на 90-те: равни дози Dark Funeral, Dissection и Sacramentum плюс щипка Windir и Limbonic Art. Разбира се, при това положение не може да става и дума за модерност, но Valdrin далеч не звучат архаично, нито навлизат в сферата на имитацията. Споменатите влияния са успешно претопени в еднородна и удивително епична стилова сплав, която групата продължава да усъвършенства вече четвърти албум.

Звукът тук е мелодичен по възможно най-въздействащия начин – не посредством тонове захаросани оркестрации, натрапвани ни в клин, ни в ръкав на слушателя, а с нюх към баланса между инструментите и майсторство в изграждането на парчетата, където въпросната мелодичност е вплетена непринудено в ритмиката им. Това съвсем не ще да рече, че Valdrin странят от употреба на клавира. Напротив, на редица места из записа той поема водещата роля, но включванията му са осъществени с мярка и вкус, така че да допълват атмосферата, а не да я превземат.

Със своите многопластови, пространни композиции и над 73 минути времетраене, “Throne of the Lunar Soul” е меко казано амбициозен труд. Още по-добре за умението на създателите му говори фактът, че той в нито един момент не дотяга. Темите му преливат неусетно помежду си, а съвкупяването на традиционния блек метъл инструментариум с чисти героични напеви, акордеони, акустика и замечтани китарни сола рисува мащабна и изключително детайлна картина. Въобще, съставът твори със завиден размах – това е поредна част от серия концептуални албуми, в които фронтменът Carter Hicks гради дарк фентъзи свят със своя митология, история и екзистенциални конфликти.

Без каквато и да е поза или претенции за нещо, което не са, Valdrin се разписват с поредно първокласно издание. Загадъчен, носталгичен и наситен с емоция, “Throne of the Lunar Soul” е албум, в чиято красота е лесно да се изгубиш с часове наред.

Кой каза, че в блек метъла всичко вече е изсвирено?

Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт