В разгара на случващото се Израел едва ли ще оглави списъка на най-щастливи места на земята, но Winterhorde са тук, за да ни разсеят малко от тревожността с четвъртия си албум “Neptunian”, концептуално вдъхновен от митологията. Новината за изданието ме изненада приятно, предвид факта, че предшествениците му “Underwatermoon” и “Maestro” са сред най-епичните представители на прогресив блек метъл жанра.

Първоначалното впечатление е, че както другите творби на Winterhorde, “Neptunian” се разгръща по увлекателен начин, а звученето е хомогенно и стегнато. Обичайният микс между екстремни вокали и мелодично пеене е на лице. За съжаление, тази хомогенност в случая означава, че записът преминава равно и липсват силно открояващи се епизоди като най-въздействащите такива в “Maestro”. Дори след десет слушания не мога да определя кои са най-добрите песни в “Neptunian”.

И въпреки че композициите тук са дълги и добре изсвирени, прогресив елементите са почти на изчезване, изместени от типичната трактовка на мелодичния блек метъл. Парчета като “Amphibia” и “Alone in the Ocean” биха звучали повече от добре в албум на друга банда, но тук не успяват да предизвикат същото вълнение като най-добрите моменти на Winterhorde досега.

Сериозен проблем е и продукцията на “Neptunian”. При все че израелската група имаше проблем със звука и в по-старите си издания, в “Maestro” сякаш най-накрая успяха да напипат точния баланс. Уви, този път много от елементите звучат компресирано – барабаните и китарните рифове винаги остават на преден план, но чистите вокали, особено тези на гостите в записа Kobi Farhi от Orphaned Land и Davidavi Dolev от Subterranean Masquerade, се губят в морето от инструменти. Pun intended.

Тази година беше изпълнена с немалко примери за талантливи групи, които направиха компромиси с потенциала си. Winterhorde се присъединяват към тях с “Neptunian” – сам по себе си приятен мелоблек албум, но разочароващ в контекста на страхотната дискография на бандата.