Абе, ‘къв е тоя пич “метълкор” и за к’во се бори? Бори ли се въобще? Борил ли се е някога?! Да ви кажа честно, ако го слушате в днешно време, по-скоро ще останете с впечатлението, че само ляга да умира.
Ако не ми вярвайте, питайте Infected Rain. Те утрепаха момчето с още първия трак. Чак мен ме заболяха бъбреците.
Та, въпросът тук по-скоро се сменя: добрата стара тактика на слепеца — още позната като “само да слушаш, без да припарваш до текстовете“ — работи ли или положението е “яко батак”, както дочувам често да казват ранобудните четвъртокласници на път към съседното до бункера ми училище?
Та, не, бе, не е.
Ама моят първи “хот тейк” за 2024-та ще е да препоръчам на солиста да си потърси и “алтернативни проекти”. (← това е емоджито, дето си крие устичката с ръчичка, представете си го, барем хванем трендинга)
Давайте да си говорим на ти: да си лееш тегобата по скучноват и пряк начин във време, в което ChatGPT е широко достъпен, вече е тотално безпредметно. И имайте предвид: това ви го казва луд човек, фен на In Flames (да, понякога от социалните ми пращат леща и брашно безплатно).
Но проблемите не се изчерпват с темата на творчеството. Някои, разбира се, са субективни: аз съм пич и мога само да пея и крещя като пич, та от женски вокали не се преструвам да разбирам. Зарадвах се, като чух чистите пасажи, но когато вокалите взеха да се давят в ревърб, ми замириса на нещо познато, ама неприятно.
И като заговорихме за познати работи — бая такива има тук, от китарен и барабанен характер. Но добрата новина е, че има и някои нови, и като рифовки, и като конструкция. Без съмнение второто е най-забележителното качество на записа.
Даже бихме го забелязали, ако онзи, който е работил по миксирането, не беше заровил всяка една възможност за експлозия толкова надълбоко, че това изречение мога да го продължа само с контрастни, монохромни бъзици на ръба на морала.
Ти! Точно ти. Не се ли кефиш, като чуеш някой да пали мотор?! Ами като го пали насред полята в дъното на планините? Бърка в душата, тъкмо като родната гайда, нали? Вместо дии-дуу прави патау-врам-тадарадам-там-пър-пър и така нататък.
Е, в този траклист това го няма. Целия “ряз”, както казва съседката ми леля Петканка, го няма. Сега, може това да е от промото. Ама пък тогава, защо ни пращат такова промо?
Забелязах и още нещо в музицирането тук. Из траклиста са пръснати шепа техно-фразовки, най-често срещани в интродукция и краищата на песните. Това, на теория, може да придаде “отличителен характер” или “голяма доза креативна свобода”, както бих се изказал, когато още бях непрокопсаник.
Сега, като прокопсал небивалописец, ще ви кажа, че го намирам тоя похват за малко страхлив. И като казвам малко, бивам ироничен. (Виждате ли? Научил съм се!) Щото същите тия идеи никога не се проявяват в някоя по-значима част от композицията.
Тоест… Да вземем да се научим да пишем интрота ли?
Предвид, че бандата твори от 2011-а и че след повече от 10 години си говорим за такива неща, “Dying Light” става ли за препоръка? Аз не знам — кажете вие! (да, прочете го с неговия глас, знаете точно за кого говоря)
Преждевременно, аз ще чакам да чуя за новите “бъдещи творчески планове” на китариста.
