От началото на тяхното пътешествие досега, и особено с последните си два албума, Watain постигнаха много. Тъкмо те бяха онези, които върнаха опасността в блек метъла. Върнаха страха, първичния ужас от мрака. Дадоха на хората чистата звукова дефиниция на злото. Оставиха всички да разберат какво е да бъдеш изправен пред висша сила, пред суровата енергия - извор на вдъхновение. Всъщност, без значение дали това ти харесва, Watain се превърнаха в най-голямата блек метъл група на земята. В този смисъл, а и отчитайки огромните постижения в “Sworn To The Dark” и “Lawless Darkness”, е доста странно да наречем “The Wild Hunt” най-важният албум на Watain. Но той е точно такъв.

Това няма как да си проличи в първите двадесетина минути. След като възхитително разгърнатото интро “Night Vision” успешно е подготвило почвата, шведите започват там, където свърши “Lawless Darkness” – с три директни (поне за техните стандарти) мелодични блек метъл удара. Истинската провокация започва малко преди средата, където “The Child Must Die” гради първия мост между познатата на групата територия и традиционен хеви метъл. “They Rode On”, близо деветминутната пауър балада на “The Wild Hunt”, е перфектна композиция от акустични акорди и класически сола, водена от изискани чисти вокали, които Erik Danielsson изпява с типичното за него уверено присъствие. Така започва лудешката кросоувър игра на “The Wild Hunt” – клавир, акордеон, батални напеви, драматични аутрота в духа на Пако де Лусия… Watain правят стъпка в посока мейнстрийм и са готови да постигнат успех. Ако не нещо друго, този албум е заявка, че винаги ще продължават напред.