Годината е едва в края на втория си месец, а сума ти групи и изпълнители изкараха нови албуми – или ги обявиха. Очаква ни музикална вълна.
След този общ увод влизаме в темата на ревюто, а именно “Circle of Stone” на Blaze Bayley. Кой е той няма нужда да казваме. Само е добре да се посочи, че всякакви спорове и припомняния в коя група е бил са най-малкото ненужни, а и просто проява на глупост и лош вкус. През изминалите година-две Blaze беше на жизнен и музикален кръстопът. По-простичко казано, имаше опасност за живота му. Но, за радост, това вече е в миналото. Пред нас е единадесетият албум на британския ветеран. И това само ако смятаме нещата, излезли под имената Blaze / Blaze Bayley. Като добавим останалото (концерти, групи, компилации), бройката скача двойно.
И тук вероятно трябва да се започне с разглеждане песен по песен. Не. Ще се започне с една капитална грешка, която Blaze направи. И тя е да пусне като сингъл най-добрата песен от записа – едноименната. “Circle of Stone” е просто брутално парче. Това е една от най-добрите дарк хеви метъл песни, излизали в последно време. Там във вокалните линии помага малко известният у нас Niklas Stalvind. Но го чуйте, има защо. Когато човек изслуша “Circle of Stone”, си казва, че го чака мелодично пиршество. Но не става така.
Самият албум започва с “Mind Reader” – прилична среднотемпова песен, навяваща усещане за времената на “Hollow Head” (с доста интересен клип отпреди двайсетина години). “Tears In Rain” не грабва с нищо. “Rage” е интересна като идея със смяната на бавна и бърза част и вокалното изливане, но само толкова. “The Year Beyond This Year” прилича на кратък вариант на “The Clansman”, песен на една малко известна друга британска група. “Ghost in the Bottle” е опит на Blaze да направи праволинейно хеви метъл парче. Получил се е. “The Broken Man” е хубаво баладично изпълнение. Blaze е понатрупал певческа увереност, сякаш досега не е използвал толкова пълноценно гласа си. Обаче докато го слуша, човек усеща някаква липса. Тук е добре да се спомене може би най-голямото достойнство на записа – неговата „полуконцептуалност“. Сигурно няма такава дума, но нека я измислим, защото именно така най-лесно се описва идеята. Първите шест песни са несвързани. Следващите шест са концептуални, свързани с дедите на Blaze във Великобритания.
“The Call of the Ancestors” е инструментал от гайди и китари, служещ като прелюдия на вече споменатата “Circle of Stone”. С него започва концептуалното. Не е лошо, добър двуминутен пълнеж. “Absence” е доста приличен опит за хеви метъл резачка. Един от силните моменти тук, с хубаво тъмно настроение. “A Day of Reckoning” също е качествено парче, може би на второ място след едноименното. Въобще концептуалната част сякаш се е получила повече. “The Path of the Righteous Man” си е прочит на Blaze на темата класически хеви метъл. Това е равносметката му. Прилична е. Завършваме с “Until We Meet Again” – изключителна песен, и изключително не на място в албума, дори и в концептуалната му част. В нея компания на Blaze прави Tammy-Rae Bois. Това е млада вокалистка, за която сигурно ще чуваме тепърва. Парчето е чудесно, но е толкова рязък завой от всички единадесет останали композиции, че направо не изглежда да е от този албум. И всичко заглъхва.
Blaze Bayley опитва да направи нещо сериозно и почти успява. “Circle of Stone” е приличен труд и има своите достойнства и добри идеи. Но определено не приляга на вокалист с над 30 години опит да прави нещо толкова „криволичещо“ и несигурно, с две трудно стоящи една до друга половини. Но пък от друга страна, Blaze е жив, в добро настроение, концертиращ и радващ се на публиката. Това е достойно за уважение. Така че защо пък да не го послушаме – ако не новия му албум, то някои от старите. Заслужава си, защото този певец е уникален по свой специален начин.
