Няма какво да се лъжем: тия братлета или ги знаете от Евровизия, или от някого, дето ги е чул по телевизора като излъчваха Евровизия. “Darkside” превзе света, под което имам предвид метълските вечеринки на възрастови групи между 13 и 42. Но това парче не е в новия албум, така че повече няма да говорим за него.
В “Exit Emotions” – за разбирането на чието значение подозирам, че ще ми трябва TikTok акаунт – се съдържат 12 парчока. Ако сте фенове, пет ги знаете от синглите. А каквито и да сте, пригответе се три-четири пъти да скипвате тракове.
Финландците знаят как се прави: като те харесват, единствения приемлив ход е да даваш още от същото. Под което разбирайте свръх-модерен метъл с безброй примеси на поп, рап и кор. И е страхотно, място за спор няма.
Да, не е за всеки. Тази идея тепърва взе да процъфтява в последните има-няма 20 години и Blind Channel са може би първият истински продукт на генерацията, закърмена с такава музика. Жанровите стени падат, но пък к’во като?
Ако Blind Channel бяха някакви кретеноидни ламери, следващото изречение щеше да е голям проблем, а именно: повечето – да не кажа всичките – от музикалните идеи тук сте ги чували в други песни, жанрове и формати.
Ама няма драма, защото тук е взета само идеята. Резултатът е обвит в нещо свое и съответно рядко провокира чувство различно от “Това май съм го чувал някъде преди”. Нали, като изключим трите момента, в които крадат от себе си, но в оня каменен iPad, дето Моисей влачеше, не е пишело нищо за това, така че сигурно е ок.
Има едни състави, дето пишат едни такива музики, дето после ти се закачат за главата като трионообразни кукички и стоят там. Е, Blind Channel могат да им станат шефове на тия. На първо слушане, траклистът въобще не ме впечатли и после цял ден се чудих какви са тия неща, дето си тананикам и свирукам?
Е, от тоя албум бяха.
Същият обаче е далеч от перфектен. За сефте присъства такова погромно количество баладизми в издание от тази банда. От една страна, наистина разбирам, че русолявите, дългокоси и мрачни младоци лесно се продават на тийнейджърки с отвратителен музикален вкус. От друга обаче, не разбирам защо аз трябва да страдам в името на тяхното задоволство и финансовото здраве на Финландия.
“Exit Emotions” е най-хомогенният труд в дискографията на Blind Channel до момента. И това би било чудесно, ако не беше толкова повлиян от модерния поп и неговата безлична, лъжлива баладичност, заради която е лесно да започнеш да ненавиждаш траклиста.
Няма да ви лъжа: за мен това е най-слабият албум на групата до момента. Ама пък това го казвам за запис с 12 парчета, пет от които са си практически хитове, така че преценете за себе си дали това въобще може да значи нещо.
