Necrophobic са една от малкото банди в екстремния метъл, на които може да се разчита за качествена продукция дори след повече от три десетилетия активно творчество. Може би този статут се дължи най-вече на ясното виждане на шведите за това какво искат да свирят, неподатливо на преходни моди и чуждо на каквито и да е напъни за разширяване на аудиторията. Десетият им дългосвирещ труд също не прави компромис с това постоянство.
В “In the Twilight Grey” няма нищо изненадващо и това е едно от най-ценните му качества. Стилът на Necrophobic изкристализира до съвършенство още преди 15 години в “Death to All” и всякакъв опит тепърва да бъде „обогатяван“ и „разнообразяван“ би бил напълно излишен. Това не ще да рече, че бандата лежи на стари лаври или имитира собствените си шедьоври подобно на немалко големи имена в метъл сцената. Напротив – макар да не ги надминава, новият запис стои достойно до най-сериозните постижения на състава.
И този път квинтетът предлага колекция от изпипани в детайл парчета, които звучат енергично и свежо, като същевременно балансират умело на границата между блек и дет метъла. В основата на този триумф стои непоклатимият тандем на Sebastian Ramstedt и Johan Bergebäck, комбиниращ грабваща рифовка с порядъчно технични и високо мелодични сола, често белязани от класически хеви метъл оттенък. Тук липсва и най-бегъл намек за омекотяване – Joakim Sterner налага барабаните като обладан, а Anders Strokirk прави сигурно най-злобните си вокали до момента.
Музицирането при Necrophobic е толкова естествено и ненатоварващо, че не усещаш кога си започнал да куфееш на основния риф в “Grace of the Past” или да свириш на въздушна китара по време на някое от многото инструментални пиршества. Композиционната формула е достатъчно богата: праволинейната трашърска касапница “Clavis Inferni” коли и изнасилва християни, докато атмосферичната перла “Nordanvind” вика асоциации с фразата на великани като Quorthon, Satyr и Demonaz. В това отношение имаме един от най-многоликите албуми на групата, съчетаващ с лекота безмилостни варварства и пространни епики.
“In the Twilight Grey” се усеща като значително по-кратък от своите 64 минути, което само по себе си говори много за класата му. Necrophobic нанасят пореден убийствен удар, а техните професионализъм, упоритост и отдаденост на изкуството могат да са пример за цялата сцена.
