Evergrey винаги успяват да предизвикат силни чувства. Това е и причината да са толкова любими на много фенове. Всеки член на бандата е талантлив и компетентен в уменията си, но от музиката им в сърцето остават най-вече суровите емоции, които те успяват да предадат по автентичен и въздействащ начин. Последните няколко албума на шведите достигнаха особено високи върхове. След противоречиво приетите “Monday Morning Apocalypse”, “Torn” и Glorious Collision”, “Hymns for the Broken” сякаш ознаменува началото на нова ренесансова епоха в кариерата на Evergrey. Всяко издание след него успяваше да синтезира най-доброто, което групата има да даде, и напомняше, че винаги можем да разчитаме на тях за качествен материал.
За много слушатели “Theories of Emptiness” ще е поредната силна глава от историята на Evergrey, тъй като през по-голямата част от времето шведите разчитат на познатите си силни страни: духовити вокали от Tom Еnglund, ударна ритъм секция, агресивни рифове и запеваеми припеви. Химновият елемент е особено засилен в парчета като “Say” и “One Heart”, които сякаш са написани с идеята да предизвикват силни реакции по време на концерти. Тази предвидимост и залагането на сигурно обаче започват да се превръщат в проблем на този етап от дискографията им. Парчетата имат добри мелодии и аранжименти и са адекватно изпълнени, но за първи път от години насам разпознаваемото звучене на Tom и компания започва да ни изморява. Поставен до предишните два албума, “Escape of the Phoenix” и “A Heartless Portrait”, “Theories of Emptiness” звучи като колекция от b-sides. Продукцията и смесването на звука също звучат една идея по-плоско и с това напомнят на звука на “Torn” и “Glorious Collision” – два записа, които предлагат стойностни, но свръхпродуцирани песни.
За щастие, “Theories of Emptiness” крие няколко изненади. “To Become Someone Else” започва като средностатистическо Evergrey парче, преди да направи интересен завой към продължителен ембиънт пасаж в средата, който променя усещането изцяло. Екстремните вокали на Jonas Renkse от Katatonia и индъстриъл мотивите добавят нещо, което не сме чували досега, в “Cold Dreams” – може би най-мрачното и тежко парче в записа. Баладата “Ghost of My Hero” решава да включи тежки китари, които почти успяват да ни разсеят от cheesy изповедта в текста и в крайна сметка успява да се отличи като една от по-запомнящите се песни тук.
Тези изненади са повече от добре дошли, но определено не са достатъчни, за да останем с усещането, че албумът е истинска еволюция и крачка напред, а не просто рециклиране на познати рифове и мелодии. Всичко това е особено смущаващо, предвид факта, че в прессъобщението на лейбъла се твърди, че Evergrey са открили нов и свеж подход към писането на песни и са използвали иновативни продуцентски техники. В крайна сметка тези твърдения са валидни единствено за обложката на албума, която е експеримент за шведите, но не и успешен такъв на всяка цена.
“Theories of Emptiness” не е толкова добър, колкото голяма част от предишните албуми на Evergrey, но все пак си личи, че е създаден и записан от група, която е достатъчно обиграна, за да предложи добър материал, дори когато е зациклила в познати трактовки. Издаването му бе предшествано от новината, че това е последния студиен запис с барабаниста Jonas Ekdahl. Дали този край ще доведе до ново начало? Надяваме се, тъй като за първи път досега ни се струва, че Evergrey се нуждаят от истинско освежаване.
