Трудно e да се приеме фактът, че минаха няколко години от излизането на умопомрачителния “Arkivet” (2021), с който Wormwood си спечелиха славата на ъндърграунд бижу в блек метъла. Разбира се, “Arkivet” беше само върхът на айсберга. Всеки, малко по-запознат с творчеството на тази група, без да се замисли ще посочи дебюта “Ghostlands – Wounds from a Bleeding Earth” (2017) като най-впечатляващото издание на шведите до момента. Но в крайна сметка единодушното мнение по въпроса е, че ако подписът е на Wormwood, значи музиката със сигурност ще е добра.
В четвъртия албум квартетът затвърждава позициите си. Амбицията е “The Star” да е по-скоро събирателен и обобщаващ запис, но дори тук бандата си позволява определени изненади. Някои песни като структура наподобяват вече изсвирени такива – например откриващата “Stjärnfall” много се опитва да прилича на “The Archive” от “Arkivet”. И макар и да събира почти всички елементи, които правят Wormwood толкова отличителни, композицията сякаш не успява да създаде интензивния хитов заряд на прототипа си. Впрочем подобна характеристика имат и останалите произведения в “The Star”, но ако приемем, че това е по-скоро минус, той се отразява само когато разглеждаме съдържанието като отделни сингли. Обаче стане ли въпрос за албум в неговата цялост, “The Star” е с класи над “Arkivet”, а това е наистина забележително постижение.
Четвъртият запис на Wormwood е разнообразен лирически и композиционно. До известна степен общата тематика (макар и да не може да се говори за някаква сериозна концепция) продължава да се базира на апокалиптичния сценарий, с който шведите обичат да се заиграват. В същото време музикантите успяват за по-малко от час да ни разкажат истории за космоса и звездите, да ни върнат на Земята в XIX век и същевременно да вкарат типичната за блека щипка мизантропия, описвайки най-общо казано човешката деградация и постепенното падение на нашия вид. Всичко това е свързано и с идеята зад необичайната за жанра обложка, изобразяваща момента, в който голяма звезда пада на Земята, за да донесе бедствия, глад и смърт.
В “The Star” Wormwood продължават да разрушават жанровите рамки, без да им пука за гневните реакции на пуританите. Сложните структури и изтънчената мелодичност съчетават не само блек и мелодет стилистика. В тях се откриват елементи от възможно най-неочаквани места като прогресив рока, че дори и по-психеделичните проявления на музиката от 70-те години. В Wormwood се усеща толкова голямо вдъхновение от Pink Floyd, че направо не е за вярване как група, по начало водеща се блек метъл, може да свири по този начин. Разбира се, не е никакъв проблем, когато творческата идея го позволява, бандата да покаже рогата си и от замечтана фантазия пътешествието да се върне мигновено в суровата и сива действителност.
“The Star” показва сериозно творческо израстване и постоянство. Множеството похвати и стилови разклонения, които се срещат в албума, внасят разнообразие и поддържат слушателския интерес до самия финал. На този етап от кариерата си шведите са във върхова форма и нямаше как да запишат по-силно издание от това. Ако продължават в този дух, нищо чудно до десетина години те да са една от водещите сили в екстремния метъл.
