В изкуството съществува много тънка граница между това да се придържаш към даден утвърден стил, за да съхраниш артистичния си интегритет, и лежането на стари лаври от страх да не разочароваш и отчуждиш почитателите си, а оттам – да пропуснеш определени финансови ползи. HammerFall отдавна доказаха, че спадат към първата категория творци – достатъчно е да си припомним злополучния им опит с “Infected” и поуките, които си извлякоха от него. Затова и не странен фактът, че те се отказаха от експериментите и вече пети пореден албум се придържат към класическото си звучене.
Няма нищо срамно в това да си добър само в една област – нито е възможно, нито е нужно всеки композитор да си служи с размаха и еклектиката на Devin Townsend, Luca Turilli или Jari Mäenpää. Напротив, това е основание за гордост, особено в случаи като този на HammerFall, чието постоянство и до днес служи за вдъхновение на много млади банди. В този контекст “Avenge the Fallen” олицетворява стремежа им да поддържат максимална чистота на фразата и затова няма как да изненада с каквото и да е, но и трудно би разочаровал. Наред с неизменния музикантски професионализъм на състава тук впечатление правят и изключителните изпълнения на вокалиста Joacim Cans, които го класират директно в категорията на колоси като Timo Kotipelto и Fabio Lione.
На пръв прочит “Avenge the Fallen” не е нищо повече от носталгична разходка по алеята на спомените: “The End Justifies” е безскрупулна препратка към “Heeding the Call” от култовия “Legacy of Kings”, а “Hail to the King” напомня на бележития сингъл “Last Man Standing”. Само че в противовес на тях стоят разгърнати и интересни композиции като “Hero to All” и “Capture the Dream”, които прокарват дребни, но ценни нововъведения в добре познатия стил. Също като “Not Today” от “Hammer of Dawn”, “Hope Springs Eternal” е ако не невзрачна, то в най-добрия случай посредствена балада, от която записът не печели нищо. Химните “Burn It Down” и “Rise of Evil” бързо измиват спомена от нея, и така до епичния финал с “Time Immemorial”, редуващ размазващ припев с лирични моменти и изтънчени сола, за да се превърне в един от най-ярките шедьоври на групата.
Независимо дали това се харесва или не на някои, HammerFall са един от стожерите на съвременната метъл сцена и по всичко личи, че дълго време ще продължат да бъдат. А когато един ден Judas Priest, Iron Maiden и Manowar излязат в заслужена почивка, те ще предадат доайенската си позиция тъкмо на шведските тамплиери и неколцина техни връстници. Защото някой трябва да поддържа пламъка жив, нали?
