Констатацията, че светът през 20-те години на XXIв. не се е променил кой знае колко от 20-те години на XXв., е колкото ужасяваща, толкова и вярна. Живеем в несигурни времена, не знаеш какво може да се случи утре. Но ето и един факт, който остава константа в заобикалящия ни хаос – Henri Sattler продължава от все сърце да ненавижда християнството. И само се замисли, God Dethroned и Deicide издават нова музика в рамките на една година. Сега остана и Behemoth да се появят отнякъде…
Четири години след “Illuminati”, богохулниците от Нидерландия се завръщат с “The Judas Paradox”. Лайтмотивът този път е по-интересен и макар да няма нищо общо с излизане от зоната на комфорт, е свързан с апокрифни тълкувания на Библията и с директно изваждане на Исус и Юда от праволинейните им характеристики, които ни се представят по доста плосък начин в попкултурата. Тезите, развити от God Dethroned тук, макар и в основата си да са антихристиянски и нищо повече, дават храна за размисъл и биха могли да породят интересни дискусии.
Музикално холандците запазват познатото си звучене. В основата стои променливият облик на мелодичния дет метъл, който в определени ситуации придобива свирепостта на класическите му деветдесетарски проявления, но в други поема в атмосферична посока, позволяваща на слушателя да вземе глътка въздух. “The Judas Paradox”, за добро или лошо, в различните моменти дава различни резултати. “Rat Kingdom” и “Asmodeus” са апотеоз на мелодичния дет, а почерняването им с познатата блек стилистика изгражда типа композиции, в които God Dethroned са най-добри. Епосите, разиграни в едноименната песен и в “Hailing Death”, са приятно намигване към колеги в жанра като Ex Deo и също поддържат много високо ниво. Ситуацията не е по-различна и в “The Hanged Man” и закриващата “War Machine”, където музикантите сменят настроението и мелодията лесно се заменя от класически за стила рифове и непрекъснати бластбийтове.
Средата на албума е по-особена. “Hubris Anorexia” е хаотична и разнопосочна виелица, а покрай соло китарите в “The Eye of Providence” се долавят вдъхновения от Death. Незабележима остава единствено “Broken Bloodlines”, заемаща жертвеното място на песента точно преди финала. “Kashmir Princess” може би в друга обстановка щеше да е по-впечатляваща. В случая обаче, сложена точно в средата, тя неприятно разделя записа с монотонността си, породена най-вече от еднотипното умерено темпо.
Като изключим почти липсващите негативи, свещеното число 12, под чийто номер застава “The Judas Paradox” в дискографията на групата, по никакъв начин не се е отразило зле. Иронично е, че God Dethroned вадят един от по-силните си албуми точно сега. Напредъкът в съпоставка с “Illuminati” е очевиден. Нидерландските ветерани са на прав път.
