Че екстремната музика не е за всеки – не е, но има банди, които в старанието си да бъдат максимално тежки, просто стават неслушаеми. Такъв е примерът с днешните ни герои от Immortal Bird и техния трети студиен албум, “Sin Querencia”.
С риск твърдението ми да прозвучи леко сексистко, присъствието на фронтдама в подобен състав е меко казано не на място, но Rae Amitay е най-малкият проблем в бъркотията от дране, рифове и барабани. Хаотичност е точната дума, с която най-правилно можем да опишем последния опус на чикагския квартет. Няма как да очакваме огромни комерсиални успехи, когато дадена група смесва блек и дет метъл с щипка прогресивен техничен грайндкор, но в целия траклист, съдържащ осем парчета, няма нито една „кукичка“, която да те хване и на база която след прослушването му да можеш да си затананикаш двайсетина секунди от някой припев. Всъщност трудно е да говорим за припеви в „Sin Querencia” – прогресиите във всяка една песен са наистина сложни, но много далеч от впечатляващи. Чистите вокали са редуцирани в сравнение с предходни издания на бандата, а ако преди седем-осем години съотношението на блек и дет метъла бе 60 към 40, то сега е около 85 на 15 в най-добрия случай. Всички тези фактори ни водят към едно заключение: цялата тази касапница трудно задържа вниманието на слушателя и дори изрод като Varg Vikernes би прибягнал до употребата на беналгин след първите четири парчета.
От гледната точка на някой див блекаджия, за когото Mayhem, Darkthrone, Burzum или Old Funeral звучат естрадно, “Sin Querencia” най-вероятно би задоволил сетивата му – рифовете са зверски, текстовете са с мазохистичен характер, а миксът и мастърът на записа са на ниво. И да, осъзнавам, че ако си олдскуулър, последният факт може и да те откаже от това да си пуснеш албума, защото Euronymous, известен с крилатата си фраза „I want to sound like shit”, в момента най-вероятно се обръща в гроба, докато си върти новия Immortal Bird. Няма как обаче да не отбележим, че всеки един инструмент се чува хубаво – елемент, който не е бил заложен в идеологическата концепция на жанра при създаването му преди близо четири десетилетия.
„За всеки влак си има пътници“ е метафора, използвана най-често, когато утешаваме човек, току-що зарязан от гаджето му. В случая можем да я използваме и за “Sin Querencia” – определено тези осем парчета не са за масовата аудитория, но е силно вероятно най-върлите фенове на екстремната музика да бъдат приятно изненадани.
