Ревюта
Група: Master Boot Record      Албум: Hardwarez      Автор: Стако      Септември, 2024
Master Boot Record - Hardwarez (ревю от Metal World)

Ти! Слуша ли вече Master Boot Record? Не? Ами, като още не си, не знам какво да ти кажа, Саше. Колко пъти трябва да пишем ревюта на изданията на тия пичаги, та да се сетиш, че вероятно има защо да ги чуеш?

Добрата новина е, че ти се дава нов шанс с прииждащия “Hardwarez”. А пък ако си бил собственик на бял електронен кашон между 94-та и 2006-а година, то заглавието ти е достатъчно, че да вземеш несъзнателно да баеш с URL-а на стария линк за сваляне на BitTorrent.

Особен наративен замисъл – каквото е и положението в последните няколко издания под крилото на Metal Blade Records впрочем – липсва. Няма и пеене. Има умерен ряз, много приятно бръждене и едни викториански арпежи, дето после ти се ще да ги сънуваш.

Старата българска поговорка обаче казва: “Много хубаво не е на хубаво!”, та и тук така. Няма какво да увъртам: обработката хич не е ок. Преди да продължа, имайте предвид: това е пре-релийз, един вид демо за сган като нас, та може за финалната версия да поправят тия неща. Едва ли, рядко става, ама е възможно.

Иначе иде реч за едни такива огромни амплитуди между ниски и високи тонове, дето нямат логика. Едното пищи, другото дъни яко и ти се чудиш какво става с тия твоите колони. Отваряш панели, гледаш кабели, после сверяваш настройки: няма, всичко е наред. Отвориш папката с флаковете, пуснеш стар албум на същия състав: звучи божествено.

Изводът? Хм…

Иначе съдържанието в това символично флопи си е оригинално. Приятно е за слушане, ама ми беше много трудно да стигна до нещо над това заради упоменатия горе проблем. Рядко попадам на толкова шантаво обработени произведения, та малко го приех лично.

Особено впечатление ми направи как по типично Metal Blade-ски начин са прикачили към албума един-ми-ти прес релийз къмто два метра висок, все едно съм дошъл да го чета тоя албум, вместо да го слушам. И при все че този проект има невероятно креативни маркетинг похвати и че музиката е готина, трябва да призная, че най-впечатлен останах от несъдържателния текст, който получихме като бонус.

В него текст изтъкваме парчока “CPU” като особено мощен с редица суперлативи, към които ако подходим критически, губят всяко свое свойство като Yu-Gi-Oh! чудовище под омаята на капана “Skill Drain”. С тая метафора може би искам да обидя някого, може пък и да не искам.

“CPU” вярно е добър трак и е отличителен сред съседите си, най-вече с това, че в едни определени сегменти ме кара да се чувствам сякаш играя Legend of Kage на NES-ката в хола на баба ми (и мирише на палачинки със сирене). И това цялото е комплимент.

Но моят истински политически проблем с въпросния прес релийз е следният: защо не говорим за “RAM”? Като траклистът стане публичен, просто си направете услуга и си пуснете точно това парче. В него има засилено китарно присъствие в нова за проекта формула, сиреч: яко сола. Макар че това донякъде противоречи на устоите на същия, мамка му, много е яко, та нека.

Докато сме на темата с експериментите: ами, не всичките са сполучливи. Масовката от слушателите вероятно няма да усети как високите стойности в някои композиции се блъскат една в друга като в дигитално пого. Вероятно няма и да осъзнават защо аджеба барабаните в тия два трака са им едни такива странни. Ама аз ще ви кажа: шефът на MBR-то тества.

От одеве аха-аха тия думи да ми се изсипят от пръстите, ама аз се спирам. Да ви кажа честно, не знам защо, така че давам направо.

Малко се изтърква положението вече. Проектът още е як, няма спор: налице е голям талант. Ама звучи сякаш Victor Love (гореупоменатият шеф на MBR-то) усеща накъде отиват нещата също, щото иначе за какво му е да експериментира с такива странни идеи? Не ме разбирайте погрешно: аз съм топ таргетът за един двучасов арт-прог Master Boot Record релийз. Но под условието, че им е дошло отвътре, а не че преизпълняваме някаква дигитална петилетка.

Към момента, “Hardwarez” е добро издание с поне две мелачки в себе си. Единственият му проблем е, че ако имам избора да слушам този албум или “Direct Memory Access”, винаги ще избера втория. И това го казвам за последните има-няма всички издания на проекта в неговата Metal Blade Records ера.

Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт