Това ще е трудно ревю. Може би най-трудното. Те отново са тук. Но тук ли са всъщност? Те са Linkin Park. Но кои са всъщност?
Пред нас е “From Zero”, осмият албум на една от най-знаковите рок/метъл/нео метъл или както искате я охарактеризирайте група. Но всъщност това осмият албум ли е? Дали не е в някои отношения дебютен? Имаме нов човек зад микрофона. Знаете, Emily Armstrong – позната фигура, може би повече в САЩ, отколкото у нас. Имаме нов човек зад барабаните, Colin Brittain – силна фигура със значими участия в песни на популярни в САЩ групи. Имаме цялостно нова енергия. Това се вижда на концертите, в интервютата, на снимките дори. Важно е! Имаме ЕНЕРГИЯ. Нещо, което след 20.07.2017 г. едва ли някой от нас, феновете на групата, реално си представяше, че отново ще е налично. Ще завърша това дълго и фрагментирано встъпление с две напомняния, без да искам да навлизам в полемиките, които се пишат и говоря напоследък. Mike, Joe, Phoenix и Brad, оригиналните членове на групата, нямат 50 години, тоест са в музикалният си разцвет. Linkin Park е по-голямо име от това на който и да е от членовете на групата. Каквото и да бяха издали, на него щеше да се гледа като на LINKIN PARK. Това е.
След интрото, което сякаш задава духа на записа, е време за “The Emptiness Machine”. Това беше откриващият сингъл. Добре е да си дадем сметка за две характеристики на тази песен. Първата е нейният текст. Лирики, които влизат ако не в топ 5 на най-добрите на групата, то със сигурност в топ 10.
“Your blades are sharpened with precision
Flashing your favorite point of view
I know you're waiting in the distance
Just like you always do
Just like you always do”
Второто важно тук е, че Mike Shinoda пее, и то доста добре. Музикално еволюиране.
Следва “Cut the Bridge”. Рап от Mike, чисти вокали от Emily, но на границата на екстремното. Чували сме подобни конструкции в други парчета на групата. Mike и Chester бяха майстори. Mike и Emily се очертава да се справят не по-зле. Но накрая… накрая Mike отново пее и е толкова уверен. Изглежда, че дори само заради „прераждането“ на Mike този албум си заслужава.
Паралелите между “Heavy is the Crown” и песни като “Faint” са неизбежни, но и това поискахме. А короната определено е тежка. Прочее, тук роля играе и чисто тематичната ориентация на песента. Не е лесно да се напише „музика за League of Legends”. В тази връзка – това е доста силно.
“Over Each Other” може да се разглежда като едно своеобразно представяне на по-леката страна на Emily Armstrong. Но все пак това е най-неубедителното изпълнение в записа. Посланието е ясно, идеята, темата, всичко. Но… просто е твърде поп.
“Casualty” ни връща в LP вселената. Това е една от най-тежко звучащите песни на групата въобще. Съперничи си с класики като “One Step Closer” и “Given Up”. И изглежда като следващ сингъл.
Продължаваме със странната “Overflow”. И тук имаме поп звучене, но с превес на Mike. Сякаш това е гледната точка на Linkin Park за съвременната популярна музика като цяло. Силно се съмнявам да се хареса на масата фенове.
“Two Faced” едва ли е поздрав за онези фенове, които не харесват новия състав, но пък знае ли човек… Това си е класически направено парче. Рап куплет, мелодичен припев, рап куплет, екстремен бридж, мелодичен припев, прерастващ в екстремен. И всичко за под три минути. Всъщност целият албум е малко над половин час, което е глътка въздух на фона на протяжните едночасови опуси от доста групи напоследък.
“Stained” е свежо парче. Поп звученето надделява, но мелодията е приятна, текстът е добър и въобще звучи прилично.
"IGYEIH" е абревиатура на “I Gave You Everything I had”. Вечна тема в такива албуми. Може би донякъде изтъркана. Но чисто композиционно песента е силна и показва многопластовостта на Emily Armstrong зад микрофона.
Финалът идва с “Good Things Go”. Попът надделява и тук, но освен него чуваме и най-доброто представяне на Emily и Mike във вокален тандем. Добър завършек.
Равносметката е интересна. Това са десет композиции, които заслужават вниманието на всеки фен, дори без значение любимия му жанр. Linkin Park са тук и изглежда искат да отворят нова страница в музикалната си история. Не са скъсали с корените си, можем да чуем това в някои от песните. Но не са забравили (или забавили) развитието си след последното издание с Chester (“One More Light”, 2017). В интервюта напоследък групата казва, че новите членове допринасят за новото звучене, и това ясно личи. Харесва ли ни или не, Emily Armstrong е певица с характер и почерк. Mike Shinoda, който е и продуцент, от своя страна показва музикална еволюция в позитивен план. Албумът няма да се хареса на тези, които смятат, че без Chester Bennington няма Linkin Park. И ги разбирам. В обобщение, по-добре е за слушателя да приема “From Zero” като своеобразен втори дебют, въпреки казаното досега. По-лесно би го възприел.
