Ако някога имате нужда от пример за кариерно 180, споменете Poppy. Не знам колко от вас я знаят, камо ли колко я знаят от ранните ѝ прояви, ама ще ви го обобщя така: тя беше меме. Правеше съдържание през призмата на розови очила, което все обещаваше, че разни мракотии ще се случат.
Е, случиха се: “Negative Spaces” е метъл албум от същото това хрисимо момиченце. Даже не първият: просто аз отде да знам? Сега ми изскочи в календара и реших, че някой ме гъбарка. Ама и аз не те гъбаркам, Саше: верно това момиче метълее. И крещи даже.
Жанровата ни локация в артосферата е баш модерен метъл: мелодични, поп-инспирирани припеви са подчертани от тежки пасажи, аржентаджийски брейкдауни и от ония прогресии, дето винаги карат хората да правят Anime AMV-та с такива песни.
За мен тука хавата опира до друго: меме момичето прави ли меме музика? Ми не. И доколкото в главата ми звучеше много готино тя да се окаже щатският еквивалент на Babymetal, реалността е друга: това си е легитимна музика.
Нещо повече, в “Negative Spaces” ще намерите точно типа звук, който кара кореняците рокаляги да откачат и да хвърлят слюнка в халбите. Тук има композиции, които буквално всеки може да оцени и да слуша. Дори звераджиите и прогарите няма къде да се крият: звучи супер и хваща яката.
Тази пътека обаче сме я тъпкали и преди: обикновено музиките, дето опикават тия гори, звучат по особен начин, характерен за един трилион групи. Попчето не крие, че и тя е взела малко вдъхновение от същите устои, но в същото време не мога да си кривя душата: няма го онзи “все тая” привкус.
Пък и нека сме честни: от горе-долу този набор, кой не е слушал ония, дето родиха “все тая” групите? Знаете кои сте, не ме карайте да ги изреждам или да ви викам по име!
Някъде между Motionless in White и Dead by April, в същото време не съвсем като нито едно от двете… Какво друго да му кажеш, освен “машала”? Ще го слушам ли всеки ден? Не. Ама бих си го пуснал пак, което е повече от това, което мога да кажа за повечето неща, които чувам в днешно време.
Искреният ми съвет е да дадете едно ухо на това издание. В най-лошия случай няма да ви хареса. Но пък ако ви хареса, ще може да вземете решение да станете Poppy супер-фен… Заради музиката. И това вече е твърдение, което не можеше да се направи през 2011-а.
