В един от романите си великият фантаст Клифърд Саймък твърдеше, че времето е най-простото нещо, както и разходките напред-назад из координатната му система. И нямаше ли да е прекрасно, ако наистина бе така? Колко по-добри хора щяхме да бъдем, ако можехме – също като в компютърна игра – да проследим потенциалния резултат от всяко свое действие, за да изберем най-благоприятната траектория, или да изживяваме отново и отново любимите си моменти, черпейки вдъхновение от тях?
Някои обаче биха възразили, че това е божествена територия, до която не бива и да си помисляме да припарваме, защото красотата на човешкото състояние произтича от неговите несъвършенства и борбата ни с тях, а приемането на последствията от решенията ни усъвършенства. Според тях животът е ценен, тъкмо защото е краен и някои неща могат да се изживеят само веднъж – неща като първия миг на близост с любим човек или първия досег с късче изкуство, което променя разбиранията ти завинаги.
Ние в Metal World не сме чак такива романтици, но пък е удовлетворяваща мисълта, че си помогнал някому да открие нещо толкова скъпо. Кой знае, току-виж и ти го намериш в някое от следващите заглавия.
25. Blind Channel – Exit Emotions
Ще го кажа: яд ме е, че не сме писали ревюта на предходните им албуми. В техния контекст съвсем се избистря позицията на “Exit Emotions” в годишната ни класация за 2024-та. Но фактите са факти и фактите говорят: кажи-речи половината траклист е хитов, при това неслучайно. Това е един от онези трудове, в които нищо не е конвенционално: мислен е по време на турне в разгара на началния успех, записван е на парчета – къде в студио, къде не – а маркетингът му е толкова new age, че части от него са си направо Инстаграм мистика (сиреч, късмет и характер). Но всичко това заслужава респект. И предвещава добри години за бандата, така че подгрявайте, докато е време.
Чуй: XOXO
24. Ulcerate – Cutting the Throat of God
“Cutting the Throat of God” е труд, който слива хаоса и музикалната прецизност в едно брутално и емоционално цяло. Ulcerate отново са във вихъра на креативността си и разглеждат типичните за тях тежки теми като упадък, безнадеждност и депресия по обичайния си емоционално завладяващ начин, потапяйки ни в абстрактната си звукова стихия. Групата си остава една от най-забележителните и непредвидимите в дет метъла, изпъкваща със сложните си музикални структури и неочаквани жанрови комбинации. “Cutting the Throat of God” е поредният им албум, който не подлежи на сравнение с никой друг и дава поглед към бъдещето на целия жанр.
Чуй: The Dawn is Hollow
23. Kanonenfieber – Die Urkatastrophe
Kanonenfieber са сред големите сензации в екстремния метъл и ако през 2021-ва колегите им от 1914 със съвсем малко ги изместиха от мястото в годишната ни класация, то тази година се поправяме и се извиняваме на Noise – култовия мастърмайнд зад проекта. Трудно е за вярване, но “Die Urkatastrophe” надгражда предшественика си по всички показатели – по-мелодичен е, по-епичен е и е по-свиреп. Крясъците на немски и агресивната музика вървят ръка за ръка, а едва доловимото нагазване в териториите на пост-блека внася и една малко по-тъжна нотка. Всичко това представя величието на дълга, но в същото време и трагизма на войника през Първата световна война. Абсолютно задължителен албум!
Чуй: Lviv Zu Lemberg
22. Iotunn – Kinship
“Kinship” на Iotunn e очарователна смесица от жанрове, в която преобладава прогресив дет метълът. Групата усъвършенства звука си, който включва елементи от дет, дуум и блек метъла, правейки “Kinship” изключително разнообразен и динамичен. Записът предлага технични рифове, емоционални мелодии, сложни барабани и впечатляващи сола. Смесицата от тежки и чисти вокали добавя допълнителен чар и показва умението на състава да балансира агресията и мелодията, създавайки изживяване, което е едновременно брутално и красиво. Множеството епични аранжименти и цялостното композиционно съвършенство правят “Kinship” задължителен за феновете на експерименталния екстремен метъл.
Чуй: Iridescent Way
21. Suldusk – Anthesis
Иновацията в музиката се крие не само в резкия разрив с традицията, а и в деликатната еволюция на емоционалния израз. През последните години хибридът между блек метъл и пост-рок се утвърди като плодородна територия за творчески експерименти. Докато Myrkur – датско-американският пионер в жанра – добави уникален фолклорен оттенък, австралийският проект Suldusk, ръководен от Emily Highfield, предлага по-интимна интерпретация. “Anthesis” умело преплита мракобесието на блек метъла, ефирната динамика на пост-рока и земния уют на фолклора. Макар богатите аранжименти на парчетата да изискват известно усилие от слушателя, възнаграждението е несравнимо.
Чуй: Anthesis
20. Bruce Dickinson – The Mandrake Project
“The Mandrake Project” е първото солово издание на Bruce Dickinson от почти две десетилетия и е както едно от най-смелите му музикални решения, така и важно завръщане към соловата му кариера. То е значително по-тежко от нещата му с Iron Maiden и се разгръща в много стилове извън хеви метъла – както добър, така и спорен ход. Вокалният диапазон на Bruce е непокътнат, а гласът му звучи сякаш не е изминала и минута от “Tyranny of Souls”. “The Mandrake Project” успява да покаже неизменната му креативност, кинематографичното му разказване на истории и майсторството му на текстописец. Макар и с наличието на някои недоизпипани и недостатъчно запомнящи се моменти, албумът определено заслужава да се чуе.
Чуй: Eternity Has Failed
19. Unleash the Archers – Phantoma
Unleash the Archers не спират да изненадват приятно. И в шестия си дългосвирещ труд те отказват да стоят на едно място и продължават да експериментират със стила си. “Phantoma” може да не е най-тежкият или най-техничният, но е категорично най-грабващият им албум до момента, пълен с паметни мелодии и зверски вокални партии. Brittney Hayes отново е във вихъра си, този път с интригуващата концепция за едно възможно бъдеще на изкуствения интелект. Тук няма и помен от умора или изчерпване; нещо повече – напук на повсеместната репетитивност в жанра, канадците демонстрират, че пауър метълът все още може да бъде интересен и вълнуващ.
Чуй: Gods in Decay
18. Visions of Atlantis – Pirates II - Armada
С приемането на певицата Clémentine Delauney в редиците си, Visions of Atlantis се превърнаха от лутаща се без посока група в потенциалното следващо голямо име в симфоничния метъл. А откакто започнаха и с пиратската тема, всеки нов албум на австрийците вече се чака с нетърпение. “Pirates II – Armada” е втората част от поредицата. Тук музикантите разгръщат още повече потенциала си и наистина изглежда сякаш най-накрая са открили правилния път. Цялото внимание, което им се отделя в момента, е извоювано с много труд и е напълно заслужено. В новия Visions of Atlantis има всичко необходимо за едно оставащо в съзнанието музикално пътешествие.
Чуй: The Dead of the Sea
17. My Dying Bride – A Mortal Binding
Добрата новина е, че “A Mortal Binding” заварва My Dying Bride в творчески апогей. Лошата е, че не е изключено това да е последен албум за групата в емблематичния състав, който познаваме до момента. През 2024-та My Dying Bride са едно от най-мистериозните и противоречиви имена в метъла. И противоречието идва именно от това, че иначе зашеметяващият им нов труд остава в сянката на догадки и евентуални драми между самите музиканти. Остава надеждата, че Aaron Stainthorpe и Andrew Craighan ще намерят решение на вътрешните си терзания. Необходимо е, защото “A Mortal Binding” съдържа най-силните рифове, мелодии и лирики на My Dying Bride от години насам.
Чуй: A Starving Heart
16. Weather Systems – Ocean Without a Shore
Съставен от песни, първоначално предвидени за Anathema, “Ocean Without a Shore” е триумфално завръщане, което отразява характерната емоционална дълбочина, меланхоличния копнеж и хипнотичната психеделия на Daniel Cavanagh. С подкрепата на виртуозния Daniel Cardoso, британецът демонстрира, че има още какво да даде на музиката. Нежните мелодични линии и емоционалните клавирни акценти остават водещи, но албумът разширява границите на очакванията с хипнотични ритми, които обогатяват музикалната палитра. “Ocean Without A Shore” носи духа на Anathema, но също така сочи към едно обещаващо бъдеще за Cavanagh – бъдеще, което вълнува и вдъхновява.
Чуй: Untouchable Part 3
15. Ryujin – Ryujin
Ако Ryujin не ти звучат като тепърва дебютираща банда, то е, защото са такава само формално. Някогашните Gyze отдавна се доказаха като виртуозни инструменталисти и първокласни композитори, а тази година впрегнаха тези качества за създаването на албум, който напълно да ги отразява. “Ryujin” съвместява фолк, пауър метъл и мелодет в съвършени пропорции – точно както преди 20 години го правеха Ensiferum, помниш ли? Тук безкомпромисни бичкии се редуват с отявлени хитове, а като добавим и вълшебния привкус на японските традиционни инструменти, резултатът става ни повече, ни по-малко от забележителен.
Чуй: Ryujin
14. Pallbearer – Mind Burns Alive
Този път “Mind Burns Alive” премества фокуса на Pallbearer от типичното за тях дуум метъл звучене и го насочва към по-експериментални територии. Той се състои от шест композиции, съчетаващи нежни акустични моменти и мощни рифове, които ярко контрастират помежду си, както и от множество емоционални катаклизми. Песни като “Signals” и “Daybreak” показват майсторството и умението на групата да създава баланс между тишината и експлозиите от звуци, като всяка носи дълбок лиричен и инструментален заряд. Записът има и своя драматичен и катарзисен финал, който, типично за Pallbearer, оставя траен отпечатък върху слушателите.
Чуй: Mind Burns Alive
13. Orden Ogan – The Order of Fear
Ситуацията горе-долу е следната: бая групи си мислят, че са Orden Ogan. Други пък са малко по-осъзнати и просто им се ще да бъдат на тяхно място. Но истината е една: само Orden Ogan – и се надявам да не ги урочасам нещо – са така консистентни в сътворението си. Кеф ти идея, кеф ти я напевност, я тежест, кеф ти от оная гъделичкащата натрапчивост, дето ти завъртя главата първия път, като чу твоя първи любим състав: има ги в “The Order of Fear”. Много искам да дам някаква теория за това как формулата на Ордена остава успешна толкова време, но нямам такива. Но пък имам съвет: слушайте Orden Ogan по-често, полезно е за ума и за тялото!
Чуй: Prince of Sorrow
12. Cemetery Skyline – Nordic Gothic
Шведско-финландската супергрупа, състояща се от Mikael Stanne (Dark Tranquillity), Markus Vanhala (Insomnium, Omnium Gatherum), Santeri Kallio (Amorphis), Victor Brandt (бивш член на Opeth) и Vesa Ranta (бивш член на Sentenced), обединява впечатляващо количество талант. И все пак “Nordic Gothic” далеч не е стандартна метъл продукция. Записът отвежда слушателя на меланхолично пътешествие, което подчертава кадифените чисти вокали на Stanne в десет завладяващи готик рок композиции. “Nordic Gothic” показва какво могат да постигнат опитни музиканти, когато изберат да изследват нови музикални хоризонти. Резултатът е майсторски дебют със свой уникален почерк.
Чуй: When Silence Speaks
11. Brothers of Metal – Fimbulvinter
Brothers of Metal не са от групите, взимащи се кой знае колко на сериозно, но под интелигентния хумор се крият страхотни музиканти и забележителна вокалистка, която следва да се споменава редом до всички известни гласовити дами в метъла. Игривият, но в същото време изключително мощен тембър на Ylva Eriksson е първото нещо, правещо добро впечатление, но брилянтната инструментална част не остава по-назад. В третия си албум шведите се опитват да разчупят праволинейната пауър метъл стилистика, без да губят хитовата основа. “Fimbulvinter” притежава всичко необходимо, за да те закачи още на първо слушане, но под напевните мелодии крие и дълбочина, задържаща интереса достатъчно дълго, за да бъде оценен подобаващо.
Чуй: Chasing Light
10. Blood Incantation – Absolute Elsewhere
“Absolute Elsewhere” е едно дръзко спускане към дълбините на дет метъла, подплатено с прогресив рок звученето от 70-те години. То ни представя две песни, всяка изградена от три отделни части, образуващи сложна картина от звуци. От атмосферични синтезатори, акустични интерлюдии и мелодии в стил Pink Floyd до смазваща бруталност и крайно агресивни дет метъл моменти, записът надхвърля всички обичайни жанрови ограничения. Уловил както хаоса, така и устремеността на групата, той отбелязва пик в експерименталната еволюция на Blood Incantation. Това не е просто албум, а цяло пътуване, което пренарежда границите на тежката музика.
9. Thy Catafalque – XII: A gyönyörű álmok ezután jönnek
Унгарската сцена е интересно явление. Нейните представители винаги звучат специфично, дори ексцентрично. Може би е заради езика, който в началото е странен за слушане, но веднъж свикнеш ли, очите ти се отварят за един съвсем различен свят. Thy Catafalque е сред водещите имена в унгарския метъл, а едноличният му лидер Tamás Kátai с времето си спечели репутацията на луд гений и място в клуба на големи творци-единаци като Devin Townsend, Arjen Lucassen и Jari Mäenpää. В новия албум на Thy Catafalque отново слушаме музициране от най-високо качество, надскачащо всякакви стилови граници и представи за възможностите, които тежката музика предлага.
Чуй: Világnak világa
8. Bring Me the Horizon – Post Human: Nex Gen
С две издания, оглавили класациите за продажби, престижна награда от BRIT Awards и водещи участия на фестивали като Reading & Leeds и Download, Bring Me the Horizon вече са доказали, че са сила, с която трябва да се съобразяваме. Първоначално обещан за края на 2020-а година, “Post Human: Nex Gen” се появи неочаквано в края на май и предизвика истинска сензация. Албумът е звукова експлозия – хаотичен, но и прецизно изграден. Докато предшественикът му “Survival Horror” се отличаваше с настроенията на локдауна, “Nex Gen” предлага нещо по-дълбоко. Текстовете на Oli Sykes са като оголени нерви – сурово изследване на теми като зависимостите, вътрешните съмнения и терапията. Всичко това е обвито в характерния стил на групата, който те наричат „future emo“.
Чуй: liMOusIne
7. Marilyn Manson – One Assassination Under God - Chapter 1
През последните няколко години по адрес на Marilyn Manson се изля каква ли не недоказана помия, но напук на властващата на Запад cancel култура, той се завърна триумфално на сцената с първокласен албум, договор с Nuclear Blast и голямо световно турне. Сега виждаме американския шок рок герой по-енергичен и целеустремен от всякога. Вместо да експериментира, той залага на разпознаваемите черти на класическия си стил – мрачен индъстриъл рок, алтернативен метъл и щипка готикарска театралност – а текстовете му са пропити от иронична жлъч. Едновременно носещ носталгична атмосфера и реализиран с модерен звук, “One Assassination Under God - Chapter 1” е най-концентрираният и завладяващ труд на Manson от две десетилетия насам.
6. Borknagar – Fall
“Fall” допълва перфектно 30-годишното прогресив блек метъл наследство на Borknagar с нова доза атмосферични мелодии и агресивни рифове от най-висока класа. Той разглежда теми като загуба, разруха и екологичен упадък и умело преплита слоеве от чисти и тежки вокали. Докато запазва типичната за групата грандиозност, албумът включва и моменти на интроспекция и експерименти, които го правят както познат, така и различен. Изключителният принос на ICS Vortex и Lazare допринася за един музикално изпипан, но и емоционално наситен звуков пейзаж, изрисуван в епичния финал “Northward”. Група с история като тази на Borknagar определено знае какво прави и “Fall” е поредното доказателство за професионализма им.
Чуй: Nordic Anthem
5. Devin Townsend – PowerNerd
Въобще, ама въобще не очаквах такава буря от емоции в този албум, особено предвид заглавието. Траклистът по план е трябвало да отдава почит на едно време, в което групите по-често звучаха пъстро и лежерно. Е да, ама не: тотален емоционален разпад, брадли. Принципно записи, които нямат нужната наративна или музикална хомогенност, за да отстоят собствената си идея, не прокопсват, но в случая на “PowerNerd” искреността е неговата сила. Никога не съм слушал коментара към определен албум с такъв интерес и съчувствие. Рядка случка на нашата сцена: това е дълбоко човешки труд, който въпреки всичко успява да те усмихне.
Чуй: Knuckledragger
4. Judas Priest – Invincible Shield
След като дадена група издаде много силен албум (в случая “Firepower”), пред себе си има два варианта: в следващия си запис да направи нещо съвсем различно и експериментално, което да е или нов шедьовър, или тотално разочарование; или да подобри формулата и да запише също толкова силно продължение. Judas Priest направиха второто и ренесансът, в който се озоваха, не спира да изумява. “Invincible Shield” е много повече от непробиваем. Тук не говорим просто за защита и затвърждаване на позиции. Британските легенди без колебание атакуват нови върхове в хеви метъла и така се явяват много сериозна конкуренция на редица свои по-млади колеги.
Чуй: Invincible Shield
3. Opeth – The Last Will and Testament
Шведските титани Opeth не се нуждаят от специално представяне. 30-годишната им кариера, белязана от 13 студийни записа, е свидетелство за непрестанния им стремеж към еволюция. Те преминаха през спектъра на екстремния метъл, прогресив рока, фолка и джаза, като винаги са правили впечатление със смелите си експерименти, дори когато резултатите са били противоречиви. “The Last Will and Testament” е забележително допълнение към дискографията им. Албумът отбелязва дебюта на талантливия барабанист Waltteri Väyrynen и триумфалното завръщане на дет метъл вокалите след 16-годишна пауза. Въпреки че безпроблемно надгражда върху основата, положена от “In Cauda Venenum”, “The Last Will and Testament” също така отеква с прогресив мелодрамата на “Ghost Reveries” и “Watershed”.
Чуй: §4
2. Alcest – Les chants de l’aurore
Все по-трудно си спомняме колко революционни бяха Alcest, когато се появиха на музикалния хоризонт от мъглата на френския ъндърграунд. Водени от визионера Neige, те се превърнаха във водачите на цял нов поджанр, известен като blackgaze. Въпреки това, асоциацията с многобройните групи, които последваха техния пример, често разсейва вниманието от иновативността им. Както доказват отново с “Les chants de l'aurore”, Alcest продължават да са мотивирани от една интуитивна, емоционална и дълбоко лична потребност. Техните песни отразяват настроенията на Neige и открито прегръщат мисията да носят утеха и да запълват празнината в ежедневието на слушателите с красота. В основата на тези песни се крие известна меланхолия, но цялостното усещане е за нужна глътка свеж въздух, изпълнена със спокойствие и надежда.
Чуй: Améthyste
1. Wintersun – Time II
Не е изненада, че именно този албум заема почетното първо място тази година. “Time II” беше легенда. За него се говореше много, но в действителност никой не знаеше дали наистина съществува. Голямата вина падна върху непрекъснато даващия гръмки обещания Jari Mäenpää, който впоследствие така и не ги изпълняваше. Всичките напразни надежди и безпредметни скандали в крайна сметка превърнаха дългоочаквания епос на Wintersun в шега. И точно когато бяхме загубили всякаква надежда, “Time II” се оказа завършен – 12 години по-късно.
Втората част от музикалната концепцията за времето, разгръщана бегло от финландския мастърмайнд в продължение на две десетилетия, съвсем не е перфектна. Бомбастичните и епохални припеви от първото издание тук са по-скоро в недостиг. За сметка на това липсите от “Time I” са компенсирани така, както само Wintersun могат. “Time II” залага на дълги пиеси, завидно техничен инструментализъм и вече познатите внушителни оркестрации, които побъркаха феновете през вече далечната 2012-а година. Именно впечатляващите китарни постройки най-накрая успяват да създадат и спойката между едноименния дебют на групата и първата част от поредицата. Сега всичко придобива смисъл и ако разглеждаме “Time” като един албум (както и трябва да бъде), успяваме да разберем неговата градивна роля в дискографията на Wintersun.
Jari Mäenpää носи отговорността за разпокъсването на този величествен труд в толкова голям отрязък от време. Може би точно тук се крие иронията, колкото и да не е търсена в случая. В крайна сметка обаче феновете получават достоен завършек на едно драматично, но емоционално възнаграждаващо приключение. По-добре късно, отколкото никога. Особено когато резултатът е подобен.
Чуй: Storm
