Осемдесетте години на XX век са много плодородни за немската хеви метъл сцена, а днешните ни герои от Grave Digger са една от немалкото групи, появили се в това златно за тежката музика десетилетие. Основани през ноември 1980-а от Chris Boltendahl и Peter Masson, те са едни от пионерите в хорър метъл жанра за територията на Германия и след три албума с колеблив успех решават да се прекръстят на Digger през 86-а. Година по-късно пътищата на музикантите се разделят, а през 88-ма групата се събира, но сменя концепцията си, като целта е да се търси комерсиалния саунд и името отново се променя – този път на Hawaii. През 1991-ва името на състава се променя за последен път, поне към наши дни, а идеята е ясна – връщане към корените.
Grave Digger са една от най-продуктивните банди в световен мащаб. “Bone Collector” е опус номер 22 в солидната дискография на немците, като тук дори не броим изданията на Digger и Hawaii, както и двата трибюта на Dio и Accept, записани в края на 90-те. Една от причините за това постижение са честите промени в състава – списъкът на бившите членове наброява 17 души, а единственият оцелял е фронтменът и главен идеолог на бандата Chris Boltendahl.
Почти три години изминаха от последния запис на Grave Digger. През лятото на 2022-ра Boltendahl и компания пуснаха на пазара “Symbol of Etenity”, което за феновете на Metallica или Wintersun например може би не е кой знае колко назад във времето, но за почитателите на немския квартет е цяла вечност.
В цялата история на бандата никога досега не е имало толкова дълъг период без нов албум, но чакането определено си е заслужавало. Ако очакваш да чуеш нещо ново, което тотално ще промени разбирането ти за музика, може би този албум не е за теб. Ако обаче си фен на класическия хеви метъл, няма да останеш разочарован. Да, лирическата тематика по-скоро клони към ранния Black Sabbath: “Kingdom of Skulls”, “Killing Is My Pleasure”, “Riders of Doom”, “Graveyard Kings” и “Forever Evil and Buried Alive” са само част от заглавията, включени в “Bone Collector”. Рифовете и цялостния саунд обаче са далеч от хоръра, който е вплетен в текстовете – имаме типичните квинтови композиции, характерни за началото и средата на 80-те в неособено бързо темпо, но определено не и бавно. Вокалите са високи и пробивни, а всеки един от инструментите се чува много добре, за което главна заслуга има екипа на Reigning Phoenix Music.
“Bone Collector” се слуша на един дъх, защото всяка песен, с изключение на закриващата “Whispers of the Damned”, е в радио формат или, по-просто казано, не продължава повече от четири минути и половина. 46:39 е времетраенето на всички 11 композиции, което свидетелства, че албумът е стегнат. 17-и януари е датата, на която можеш да се сдобиеш с най-новото издание на немските ветерани, така че ако си изпуснал да направиш подарък за Коледа на някой важен за теб човек, това е добра възможност да се реваншираш!
