Labÿrinth е група, която има донякъде неблагоприятна съдба. Създадена в средата на 90-те години в красивата Тоскана, Италия, тя тръгва доста добре с първите си албуми, но поради многото промени в състава или някакви други причини, впоследствие изостава спрямо други техни сънародници, възникнали в този времеви интервал. Дори някои банди се облагодетелстват за сметка на потенциала им – вокалистът Fabio Lione преминава в по-именитите Rhapsody. Labÿrinth имат и седемгодишен неактивен период от 2010-а до 2017-а, след което са върнати към живот благодарение на звукозаписната компания Frontiers Music. От този момент досега са издали три албума, като актуалният е “In the Vanishing Echoes of Goodbye”.

Записът започва с епичната “Welcome Twilight”, включваща мощни напеви на латински, които задават тона на останалата част от парчето. Композиции като “Out of Place” и “The Right Side of This World” подчертават характерния мелодичен, но и меланхоличен стил на групата, съчетан с някои елементи от спийд метъла.

“Accept The Changes” и “To the Son I Never Had” въвеждат по-мрачен и мелодичен тон, а “At The Rainbow's End” се откроява със своята прогресив структура и сложни китарни сола, демонстрирайки композиторското майсторство на Olaf Thörsen.

“The Healing” е емоционална и грандиозна пиеса, богата на музикална дълбочина и доставяща силно послание, която красиво съчетава прогресив елементи с тежки рифове, създавайки наистина завладяващо изживяване при слушане.

Албумът завършва с “Inhuman Race” – най-дългата песен в него, включваща двуминутно инструментално въведение, което преминава в динамичен аранжимент, подчертавайки изключителното вокално изпълнение на Roberto Tiranti и кулминирайки в припев, предназначен за пеене с публиката на концерти.

В “In the Vanishing Echoes of Goodbye” Labyrinth експериментират повече извън своите граници на чист пауър метъл, с изразени спийд и мелодични заемки, без да изневеряват и на изначалните си прогресив уклони.

Като недостатък може да се отбележи, че именно преминаването през заемките от “братски” метъл жанрове не винаги е плавно, понякога има рязък преход от едно звучене към съвсем различна идея и това може да не допадне на всички слушатели. Особено очакващите леещи се пауър метъл мелодии вероятно ще бъдат леко разочаровани.

Labÿrinth би трябвало да е група с вече утвърден стил, но явно се опитва да експериментира с нови идеи, като това в някои моменти изглежда като налучкване и несигурност в звученето.