След зверския си дебют отпреди две години и половина и последвалите го успешни концерти, от наглед непретенциозен проект The Halo Effect изведнъж се оказаха в позицията на топ състав, който има какво да защитава и доказва. В това няма нищо странно, предвид концентрацията на талант в бандата и старата дружба между членовете ѝ – предпоставка за отработено звучене. Затова и очакванията към втория им албум бяха закономерно колосални.
Докато “Days of the Lost” обединяваше кажи-речи всичко стойностно от деветдесетарския мелодичен дет метъл в своите 40 минути, “March of the Unheard” си позволява повече волности и експериментаторство. Стилът на бандата остава разпознаваем, но тук е значително обогатен и разчупен. Крайностите на агресия и мелодичност са претопени в неделимо цяло, а преходите между различните настроения са неусетни. Техничен или въздържан, енергичен или спокоен, записът е неизменно емоционален и завладяващ.
Музикантското ниво е изключително: Jesper Strömblad и Niclas Engelin си подават наглед непридирчиви, но всъщност детайлно композирани сола с финеса на миниатюристи, докато Peter Iwers и Daniel Svensson формират внушителна основа с мощното си, но винаги дисциплинирано свирене. Mikael Stanne отново е на висота (сериозно, някой представял ли си е друго?) с поредица от проникновени текстове и вокали, които въздействат на дълбоко, атавистично ниво.
Парчета като “Detonate” и “Our Channel to the Darkness” са чиста проба учебник по писане на първокласен мелодет със своите масивни, настъпателни рифове и Maiden-ски извивки. “Cruel Perception” на свой ред звучи като неиздаден (но не остатъчен) материал от “Construct” на Dark Tranquillity. “What We Become” загатва за нещо по-епично, но чак с идването на симфоничната интерлюдия “This Curse of Silence” и химновата заглавна пиеса ти става ясно, че този път шведите предлагат много повече от носталгична разходка по алеята на спомените. Великолепните чисти партии на Stanne превръщат “Forever Astray” в сигурен хит, “The Burning Point” гради меланхоличното си изложение върху Sabbath-ска рифовка, а изненадващите струнни оркестрации в “Between Directions” са перфектно съчетани с класическото начало, за да формират една от най-драматичните и величествени композиции в жанра.
В случай че последните неща на Dark Tranquillity и In Flames са те разочаровали, няма нужда да търсиш по-надалеч от The Halo Effect. “March of the Unheard” може и да не поднася нищо нечувано (no pun intended), но е толкова идейно наситен, вдъхновен и непосредствен, че почти се нарежда до шедьоври като “Colony” и “Character”. Ако това не е достатъчно свидетелство за класа, здраве му кажи.
