
Огромни дупки тайно се изкопават там, където порите на земята би трябвало да са достатъчни, и неща, които следва да пълзят, са се научили да ходят.
Х. Ф. Лъвкрафт – “Фестивалът”
Боготворен и отричан с еднаква страст, Хауърд Лъвкрафт е една от иконите не само на модерната литература, но и на популярната култура като цяло. Влиянието му е навсякъде: от творбите на Стивън Кинг и Нийл Геймън през шедьоври на киното като “The Thing”, “In the Mouth of Madness” и “Event Horizon” до един куп компютърни игри (“Bloodborne”, “Darkest Dungeon”, “Signalis”, най-наскоро “Still Wakes the Deep”). Що се отнася до музиката, никои творци не са успявали да претворят в звук атмосферата на космически ужас, която Лъвкрафт гради, по-добре от тези в метъл жанра.
Петимата французи от The Great Old Ones са едни от най-верните поклонници на американския титан, а петият им албум продължава спускането в бездната, което започна с “Al Azif” преди 13 години. “Kadath” представлява поредна стъпка в еволюцията на характерния им пост блек метъл – изискващ, но не и натоварващ; привидно сложен на композиционно ниво, а всъщност стряскащо директен във внушенията си. Базиран на едноименната новела, този концептуален опус проследява странните приключения на Рандолф Картър в света на сънищата, където обаяние и ужас се преплитат в неделимо цяло.
Макар това да не се забелязва на първо слушане, The Great Old Ones нямат за цел да претоварват слуха със стената от гигантски рифове, ритуални сола и смазващи ритми, която толкова умело издигат. Това може би не е най-лесното за приемане твърдение, когато слушаш мантричен 15-минутен инструментал като “Leng”, но всъщност всеки тон тук е педантично подреден в един мащабен пейзаж, предвиден да се възприема в цялост. Обезпокоителното, озадачаващо начало е основен прийом в изграждането на парчетата – смътното усещане, че нещо не е съвсем както трябва; че някакво непоискано откровение дебне току зад следващия акорд или бластбийт. Албумът напредва подобно на колкото тържествена, толкова и угнетяваща процесия, а цикличното му изложение гарантира все по-дълбоко потапяне в загадъчната вселена на Лъвкрафт. В това отношение френските култисти не просто не разочароват, а отново надскачат себе си.
След достатъчно време, прекарано с него, “Kadath” започва да прилича на някакво огромно, гротескно заклинание, чиято цел е да събори границите, разделящи нашия свят от езотеричните измерения, до които едва малцина имат достъп. Но, както старият майстор отдавна ни е предупредил, не всяко познание е полезно, а някои дори носят риск от умопомрачение. Така и този труд напомня със своята необяснима магнетичност, че понякога най-важните истини са скрити зад завеси, които не бива да се вдигат.