
Абе, човек, к’во ме занимавате въобще с тия пост-жанрови хави? Защо си губим времето да преоткриваме топлата вода, като всяка година се доказва същото нещо: добрата музика е добра и толкоз. Ще ти кажа защо, Страхиле: щото повечето хора не са стъпвали в добър бар през живота си.
В добрия бар не можеш да влезеш и да поискаш голямо Джони или малко Четири Рози с лед. Там искаш уиски и се доверяваш на бранда да ти даде нещо качествено. Даже няма да те питат дали искаш лед, защото повечето производители на уиски си казват как е предвидено да се консумира питието: след добавка на вода, с лед, или примесено с нещо друго.
Днес Metal World е барът, а All That Remains е избраното уиски. Приема се сухо. Основани през 2002-ра, значими по-скоро от 2006-а, това е то метълкор. Това е, да знаеш. И да отричаш само доказва посредственост, така че най-добре се довери на бармана и слушай малко.
Първият трак започва и усещането е да ти бият инжекция, пълна с бяс. В рамките на почти четири минути ставаме свидетели на топ микс, върховна мелодика, страхотна вариация и дори препратка към класическо парче на същия състав, без да се усеща сякаш е обградено от пустинна сухота. Албумът се казва “Antifragilе” и за новата година ти пожелавам и ти да си такъв.
Последно отваряхме бъчва от тоя бранд през 2018-а и, честно да ти кажа, не помня много. Да, беше тегаво шест години да отварям календара с релийзите и да не виждам тези момци там, но пък не ми се струва да е било напразно. Годинките си казват думата: малко по-обуздани са нещата, пък аз обичам да гледам кикбокс с брадви. Но по-важното е да ценим това, което имаме, а в тези 10 трака има бая, дето си струва да го оцениш. И някоя друга брадва.
Врещене. Ембиънт микро-мелодии. Главоломни тупаници от бас касата. Препускащи сола. Комплексна конструкция, без да е гнусно като напомпана чалгаджийка. Завидна пост-продукция. Прихватливи припеви. Китарна работа като от майстор-часовникар. Надъхваща тематика. Кара те да искаш да слушаш парчетата пак и пак, да идеш да си пуснеш кръвни изследвания, да си запишеш час да ти извадят мъдреците втори път.
И после идва едноименната песен. Бият ти някакъв геном от върколак. Започваш да търчиш бясно и би се сбил, но си културно момче и не се занимаваш с такива неща (вече). Затова спокойно си потропваш с космат крак в масовия градски транспорт и си викаш: “Ах как бих се утрепал на пого с т’ва парче.”
Обаче, колеги, пълно щастие няма: обложката е много смотана, ще ме прощават Всичко Оставниците. Гледам я и въобще не разбирам какво се случва в нея. Цялостната ѝ стилистика е една такава от преди някое и друго десетилетие. Аз бих сложил някакъв мутирал пич с автомати вместо очи, облечен със самурайска броня от сплетени ножове, свирещ на китара, докато бива обгърнат от пламъците, бълвани от неоснователно поставени огнехвъргачки. Поне нещо такова бих си представил вследствие на музикалното съдържание. И това значи бая.
А, и черешката на тортата: в изданието няма смешни баладки. Само един jumpscare към края, майтап да има. Енджой!