Десетият албум на Avantasia заварва идеолога Tobias Sammet в улегналата и комфортна зона на твореца, доказал всичко, което е имал да доказва, и обиращ плодовете на труда си. Това обаче не трябва непременно да се разглежда като нещо лошо, особено ако говорим за Avantasia, където поначало феновете са научени да са твърде взискателни. Вероятно тук се крие и единствената отрицателна последица от първите два албума на проекта, придобили вече историческа значимост за пауър метъла. Що се отнася до Avantasia, качеството винаги е високо. Въпросът е дали е достатъчно високо, за да покрие огромните очаквания.
Разбира се, дежурният отговор е „недостатъчно“, но това не е важно в случая. Важното е къде се намира Avantasia днес. На пръв поглед “Here Be Dragons” изненадва с необичайна ретро обложка. Нарисуваната илюстрация, сякаш извадена от стара анимация, се отличава със семплия си дизайн и отклонението от модерното в последните години претрупване и гонене на абстрактното. Всичко е точно и ясно – дракон и замък, точка.
Музиката до голяма степен се движи в коловоза, изграден с последните няколко записа. “Creepshow” открива с мажорно звучене в стила на “Welcome to the Shadows” от “A Paranormal Evening with the Moonflower Society” (2022). Лъкатушенето между класически рок и пауър метъл е нещо, с което би трябвало да сме свикнали на този етап. Ще го чуем на още няколко места, но в “Here Be Dragons” похватът не е така застъпен, както в предшестващото го издание. Осемдесетарско усещане се долавя при вокалите, особено при многогласията в кулминационните моменти. От гледна точка на композирането, обложката не лъже – налице е по-сериозно наложена пауър метъл стилистика. Албумът разнообразява с прогресарската едноименна пиеса и гостуващия в нея Geoff Tate; с праволинейните “The Moorland at Twilight” (с участието на Michael Kiske) и “Unleash the Kraken”; с “Against the Wind”, сякаш писана в силните години на Sonata Arctica и с “Phantasmagoria” (с Ronnie Atkins), черпеща вдъхновение от класическия период на Helloween.
Слушаме Tommy Karevik в сингъла “The Witch”. Едва ли е имало по-подходящо място в албума за точно този изпълнител – основният риф, клавирите и хоровете в бриджа напомнят за Kamelot, а контрастът между мрачните куплети и мажорните припеви е вълшебен. За сметка на това в закриващата “Everybody's Here Until the End”, където се включва емблематичният Roy Khan, от Kamelot няма и следа. “Avalon” залага на успешната симфо-метъл формула, усъвършенствана от имена като Delain и Nightwish, и в нея се включва Adrienne Cowan от Seven Spires.
“Here Be Dragons” е сигурен и стабилен труд с добре изпипани детайли и качествена продукция. Тук няма изненади, няма и нещо по-особено, което конкретно да насочва вниманието към себе си. Tobias не рискува и това си казва думата. За някои слушатели новината не е добра, тъй като съдържанието не достига онези главозамайващо епични върхове, които знаем, че са съвсем постижими при Avantasia. Но дори тогава говорим за стегнат и подреден албум, без пълнежи и слаби моменти, който се слуша лесно и приятно – напълно достатъчно изискване за успешен запис на проект, отдавна издал своя магнум опус.
