Ревюта
Група: Architects      Албум: The Sky, The Earth & All Between      Автор: Стако      Февруари, 2025
Architects - The Sky, The Earth & All Between (ревю от Metal World)

Абе, излиза тоя албум, пускам го и почвам да вършея. Мия чинии там, чистя пистолети, пека глина: знаеш как е. И изведнъж почва Bring me the Horizon. Ама аз не съм поръчвал никакъв хоризонт, та свалям жълтите латексови ръкавици размер XXL и проверявам плейлиста: пише Архитекти. Почвам да чеша чутурата с опакото на розовата ми четка за прах, ама не ми се получава да го измисля. Облягам се на вседостъпния омнипотентен онлайн ресурс Wikipedia и там пише следното:

Jordan, клавиристът на BMTH си тръгна от онази група, ама е продуцирал “някои парчета” от “The Sky, The Earth & All Between”. Абсолютно честно ти казвам: въобще не са само “някои”. И продължавам с искрените излияния: хич не ми дреме. Добре, че е той!

Ще те излъжа баш коя пирамида строяха в ония години, ама ако по време на първите им прояви ме беше питал, щях пари да заложа, че Architects нямат шанс да прокопсат. Обаче момчетата се доказаха като върли капиталисти – взеха да опипват мекото и да си учат уроците.

Текущият релийз е яко вдъхновен от BMTH, дума да няма. Те, на свой ред пък, са яко (и признато, което е важно) повлияни от работата на Mick Gordon, което е стигнало и до Architects под формата на краден риф от “The Only Thing They Fear is You” в “Whiplash”. Да, трябва много да ги е срам, ама ако тръгна да изброявам количеството състави, дето направиха същата простотия в последните години, ще сме тук цял ден, така че: нека само да не се повтаря, а?

Музиката на Architects винаги ми е била като дюнер, в който картофите и соса спасяват положението, защото зеленчуците са стари, а месото само мършавите улични котки го ядат. Бандата е известна с това, че знае как да си пласира синглите, които често са адски добри – не мога да си кривя душата – ама оттам нататък материалът трудно ще хване по-образован слушател, с метална пила в задния джоб като мен.

Супер-елегантно наименованият “TSTEAAB” обаче се усеща като свеж старт за състава. Въобще го зачитам като първия запис на Architects II: Interior Designers. Има повече внимание към детайла, работата с едно такова псевдо-понятие като “динамика” е ненадмината в контекста на дискографията на същите, а мелодиката просто си е намерила мястото в композициите им по най-правилния начин. Да, очевидно, предвид множеството предходни издания, това не идва от място на искреност, а от нужда от адаптация и гореспоменатия Йордан Хоризонтов, ама… к’во като?

“Blackhole”, подобно на основния сингъл от миналия албум, е тотален трепач и парче, което си струва да отидеш да чуеш на живо. Други песни обаче, като “Everything Ends”, направо си звучат като BMTH. Съответно това е и големият проблем на изданието: липсва му оригиналност, колкото и да е приятно за слушане.

Sam Carter вряска много яко – факт, но в един момент ти писва малко, особено когато имаме контраста с чистите вокали, с които се справя добре. Ушеизвадно е, че там има дигитална намеса, но нека игнорираме това, за да направим удобен за текста извод: щом в чистите вокали можем да си владеем гласа така, че композицията да стане по-добра, какво ни спира да приложим същата практика и към тежките вокали?

Преди съм харесвал или само идеи, или само определени сингли от репертоара на Architects. “Небето, земята и промеждутъка им” обаче е първият им албум, който всъщност ме изкефи и бих си пуснал пак. Вярно, ще го направя поради причини, които са малко отвъд бандата, но пък същите ги приемам и като добра поличба. Предпочитам сдържан и не изцяло оригинален плейлист пред хаотичната зверщина, която често откривах в работата им до сега.

Нямам грам съмнение, че този запис ще е турбо-успешен за групата, защото тия работи, дето си ги говорим тук, остават невидими и нечути за 90% от сганта по фестивалите. Обаче това не значи, че ние, просветлените, нямаме право на претенции. Нека обобщя от името на всички: другия път пак, ама с пожелание да намерят себе си, своя звук и да ни разбият.

Засега пишем ГТП-то взето с особено мнение.

Ревюта за 2025 година
Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт