От ранните си години Jethro Tull експериментират със звучене, което черпи вдъхновение от англо-келтските традиции, класическата музика и прогресив рока. Още дебютът “Stand Up” беляза началото на този уникален синтез и се превърна в своеобразен катализатор за тяхното звучене занапред, независимо от експериментите, типични за различните десетилетия. Сега, повече от половин век по-късно, техният 24-ти студиен запис “Curious Ruminant” бележи завръщане към многопластовия и богат фолклорен прогресив рок. По дух и звучене той напомня за златната им трилогия от края на 70-те – “Songs From the Wood”, “Heavy Horses” и “Stormwatch” – класически издания, които затвърдиха позицията им във времена, в които пънкът вършееше масово.
“Curious Ruminant” разкрива личните размисли на Ian Anderson върху теми като манипулацията, промените и загубата, представени с присъщото му лирично остроумие. Музикално, албумът бележи осезаема промяна, сравнен с последните няколко проекта на Jethro Tull. Групата се е насочила към по-изчистено звучене, което акцентира върху флейтата и акустичната китара. Този подход позволява на мелодиите да изпъкнат, а емоционално наситените текстове резонират по-дълбоко със слушателя от тези в недотам запомнящи се творби като “The Zealot Gene” и “RökFlöte”.
Както много от албумите на Jethro Tull, “Curious Ruminant” не разкрива всичките си тайни веднага, а постепенно разгръща пластовете си. “Puppet and the Puppet Master” и заглавната композиция установяват познатото рок звучене на Jethro Tull, а стегнатите китарни рифове на новото попълнение Jack Clark придават свежа енергия. Макар че не достигат експлозивната сила на шедьоври като “My God” или “A Minstrel in the Gallery”, песните носят типичния почерк на Ian Anderson.
Средната част на записа разширява рамките, като въвежда характерния за фронтмена социален коментар, особено осезаем в композиции като “The Tipu House” и “Over Jerusalem”, а в сърцевината на албума се намира неговият най-амбициозен момент – 16-минутната “Drink from the Same Well”. Тази композиция е истински триумф на прогресив рок духа, който Ian Anderson владее до съвършенство. Съчетавайки класически влияния с типичното за Jethro Tull разказваческо майсторство, парчето преминава през различни тематични секции и виртуозни инструментални изпълнения. В заключителната “Interim Sleep” Ian рецитира емоционална поема за смъртта и загубата, а минималистичният аранжимент подчертава интимността на финалните строфи.
В свят, в който много легендарни групи предпочитат да лежат на славата от миналото, Jethro Tull продължават да създават музика, която предизвиква слушателя. “Curious Ruminant” е албум, който носи белезите на дългия и труден път, който британците са изминали, но същевременно не се страхува да стъпи уверено в съвремието с нова доза вдъхновение.
