Обратно на вечно дърпащия ги надолу имидж, Cradle of Filth с годините се утвърдиха като група със завидно стабилна дискография, а способността на Dani Filth да нарушава всякакви жанрови граници продължава да му носи успехи и днес. Последните няколко албума на британците ги вкараха в аристократичната група на ветераните в метъла, които на късни години влизат в изумителен подем, предлагайки безкомпромисно качество, без да поемат излишни рискове.
“The Screaming of the Valkyries” е пореден силен запис за секстета, който сега е с леко обновен състав. Чистите вокали на Zoë Marie Federoff са важен елемент и когато присъстват в песните, се включват винаги в най-силните им части. Похвално е, че ги слушаме само в някои ключови моменти, а не навсякъде – така са по-въздействащи. Изглежда дет метъл портфолиото на китариста Donny Burbage (Æther Realm) също е оказало въздействие върху новия материал. “The Screaming of the Valkyries” е по-мелодичен, а може би и по-симфоничен от предшественика си. Продукцията е необичайна – подобно звучене често се среща при мелодет бандите. Ако не са разпознаваемите вокали на Dani Filth, в немалко моменти инструменталите могат да минат за изсвирени от Fleshgod Apocalypse например.
И като стана въпрос за размиване на жанрови граници, “The Screaming of the Valkyries” в преобладаващата си форма е изненадващо трашърски албум. Това се усеща още в откриващата “To Live Deliciously”, чиито няколко начални такта звучат в стилистиката на модерния мелодичен блек, представители на който са банди като Uada и Kanonenfieber, но веднага след това песента прераства в класически траш метъл. Тази посока продължава и в други изпълнения, редувайки суровия и минималистичен характер на 80-арския траш със съвременното внушително и епично проявление на жанра, усъвършенствано и наложено на сцената от късните Kreator.
В повечето парчета се залага на праволинейна структура и мелодични кукички. Това е най-силно доловимо в синглите, които са и композиционно по-обрани, насочващи поглед назад във времето към големите комерсиални успехи на Cradle като “Nymphetamine” (2004). Важно е обаче да се обърна внимание и на изключенията. Без да омаловажаваме визията за писане на хитове, безспорно гвоздеят тук е “Ex Sanguine Draculae” – като нищо една от най-силните композиции в целокупното творчество на бандата. Дълга и многообразна, с рифове от всякакви стилове, бластбийтове, редуващи се готик клавири, синтове и оркестрации, смени в ритъма и темпото, и за капак – най-психарските вокали на Dani Filth в албума. Фронтменът показва целия си диапазон – от впечатляващите му ултрависоки писъци, до нисък обертонов фрай. “Ex Sanguine Draculae” поставя връхната точка на зловещата атмосфера в “The Screaming of the Valkyries”, която след това е наследена от завръщащата се към мелодичния траш “When Misery Was a Stranger”. Последната ни въвежда в епилога на записа по възможно най-добрия начин, трансформирайки се във втората си част в овладяна от китарите и барабаните виелица от звуци, подчертана от фонови женски хорови напеви.
Ако сега отвориш произволно ревю на Metal World за албум на бандата от последните няколко години, ще видиш, че заключенията винаги са едни и същи: “Cradle of Filth го направиха отново!”, “Най-силният албум от “Midian” насам”. Повтаряме се, но е вярно. Този материал няма да е изключение. Cradle of Filth отново го направиха!
